Отваряйки очи първото нещо което видях за деня бяха кафявите очи на Дани , който се бяха вкопчили в мен. Това ме накара да се завия през глава със завивката си , но не след дълго той се мушна под завивката ми.
- Защо се скри като малко детенце.. ? – при това което каза аз направих никаква мила физиономия , след което му казах :
- Че аз съм си малко детенце. – но при това мое изказване Дани се доближи още малко до мен и ме целуна по носа. При това негово действие аз се поразмърдах и премахнах тази част от завивката която закриваше лицето ми.
- Дани от колко време си буден?
- От един час. – лека усмивка се появи по лицето му.
- И искаш да каже , че от един час си ме гледал.
- Мхм.. И пак поддържам теорията , че ти хъркаш. – изказа се човекът , който може да се състезава с баща ми.
- Може да съм бълнувала , но не и да хъркам. – казах го с показалец във въздуха.
- Добре де.. – доближи се до мен и ме целуна леко по устните. След което Дани стана от леглото и започна да се съблича. Ох... отново гледката на доста добре оформеното му тяло се появи пред мен , но този път трябваше да запазя контрол поне малко.
- Ще ходиш ли някъде ?- това мое изказване го накара да се обърне към мен ...ОХ...Охх..всеки изминал път виждайки тази гледка сърцето ми ускоряваше пулсът си до небето.
- Мне..само ще сляза за да направя нещо за закуска. – изричайки го веднагически станах от леглото и започнах да го оправям.
- Тори за къде се разбърза.
- Искам да ти помогна със закуската.
- Но аз исках да закусим в леглото. – казвайки го с кучешка физиономия на лицето.
- Трябваше да ме предупредиш.. Нищо поне ще ти помогна със закуската , по точно ще ти попреча да не е изгориш. – усмихнах му се след което доуправих леглото и се запътих към банята за да се преоблека. Когато излязох видях Дани да ме чака седнал на леглото с роза в ръка , доближих се до него а той стана и ми подаде розата със следните думи:
- Ще те обичам докато ти не се откажеш от мен. Когато ти не пожелаеш да се махна от твоя живот. – защо имах чувството , че когато живота ми се сблъска с куп доста хубави моменти , все нещо лошо се появяваше. Нямах предвид това , тези негови думи до някаква степен ме накараха да се замисля , че той е правилният човек за мен . Прегърнах го и след което доближих устните си до ухото му й му прошепнах:
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
