Самолетът се приземи безмилостно на гръцка земя , без да му трепне окото и без да проявява какъвто й да е интерес към моя многоцветен любовен живот. Въпросите ,,по работа " или ,, удоволствие " , не бяха толкова интересни за мен , че да покрият главната причина за моето пристигане. След щателното претърсване което получих от сърдития и сбръчкан митничар , той най - сетне бе благоволи да ме пусне в страната. Не много добро начало ! След бързото преглеждане на малкото количество багаж се озовах под ярките лъчи на гръцкото слънце .Такситата не бяха променили грозния жълт цвят , но единствената разлика бе , че те се намираха от дясната страна на тротоара. Предположих , че и тук таксиджиите не бях от най - дружелюбните хора в света. Изборът ми на такси явно не бе от най - добрите , защото цветущите комплименти който получих щом го накарах да прибере куфарът ми ,моментално заваляха. За разлика от сърдития и сив Лондон , тук в Атина времето бе във вихъра си. Слънцето бе застанало вертикално на небосклона и заплашително печеше , сякаш иска да изгори всички ,които бяха навън.
-Накъде ? - подхвърли потният и сърдит таксиджия.
-Трябва ми хотел ! - промърморих докато се опитвах да се задържа от примитивното каране на шофьора.
-И кой по - точно шибан хотел ви трябва ? Та тук са милиони. - към изказването си добави още няколко думи , но тях не ги разбрах , защото мигновено бе преминал на гръцки.
-Защо просто не ме оставите пред първия хотел ? - този път реших да се хвана към дръжката на вратата.
-Това и ще направя. Глупави англичани ! - леле колко агресивни са тези гърци.
-Всъщност съм американка. - злобният му погледа се заби на огледалото за задно виждане.
-Все тая . Нали говорите английски. - след изказването си натисна грубо клаксона , карайки една бедна старица да увеличи скоростта си от охлюв на костенурка.
-Вие също говорите английски , значи сте един от нас. - думите ми ядосаха таксиджията , карайки го да увеличи скоростта.
...................................................................
За негово и мое нещастие близките десет минути , единствените сгради които ни заобикаляха бяха стъклените затвори на гръцките чиновници. Но имаше светлина в тунела щом очите ми видяха масивната рекламна табела на Royal Olympic Hotel , а разстоянието до него бе едва два километра.
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
