- Прибирам се при момичета. – изгледах странно Крис.
- Добре ! Аз ще го наглеждам да не направи нещо .. – Нат си мисли ,че ще може да ме спре ли ...мм нека го оставим да си мисли така.
- Крис само ,че не казвай нищо на Тори ...- той просто ми кимна и се обърна в посока на вилата , а с Нат се запътихме към едно заведение в центъра на града.
........
Както винаги бяхме към края на второто питие когато той подхвана темата , която очаквах да я подхване още от самото начало.
- Защо се изнесе по този начин..? – как да му обясня , че смятах Тори за вещ която я моя...
- Ти как би се почувствал ако пратят на Алис такова послание..? – видях замисленият му поглед
- Нямаше да реагирам по такъв начин..Все пак аз й имам доверие, което явно при теб липсва. – туше, защо трябваше да ми затваря устата така.
- Виж Дани , не позволявай да изчезне от живота ти ... Поне този път ме послушай..
- Лесно е да го кажеш Нат...
- Лесно е да се направи Даниел ... Не си мисли , че не те обича или нещо подобно. – все още бях скептичен и погледът ми го показваше.
- Не ме наричай така..! Но аз толкова много.. – не можех да довърша изречението.
- Какво толкова Дани...? Я обичаш..?
- Да ..колкото и да не ти се вярва..За малкото време от което сме заедно , аз я обикнах. – той ме погледна и голяма усмивка се появи на лицето му.
- Тогава да ставаме за да й го кажеш.
- Аз такова..Не мога.. – имах чувството , че точно в този момент аз приличах на малко момиченце.. Това не бях аз , че да говоря такива неща,...те дори момичетата не говорят така.
- Ти нещо шегуваш ли се с мен...? Вземи и се стегни ..Приличах на някоя ревла.. Пич стегни се , не ми циври като някое малко дете.. Ставай и да тръгваме , имаш много неща да казваш.
- Ти серизно ли ..Ако не е так..- Нат ме прекъсна.
- Така е повярваии ми ...А и й казах , че работих при баща ти.. По точно ние малко си поговорихме, но оставих доста въпроси за теб , на който трябва да отговориш .
- Вие малко сте си поговорили..?
- МХМ.. Но момичето има доста въпроси и трябва по – скоро да си поговорите както трябва.. А и аз съм виновен , че Тори спа толкова.. – просто кимнах и чак сега разбрах колко грешки бях допуснал през последните дни.
ESTÀS LLEGINT
Lucky 13 #Wattys2015
Novel·la juvenilСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.