Lucky 13 #Wattys2015

Част 61

Бях потънала в мисли без дори да осъзная , че колата вече не се движеше и гледката която се откриваше през прозореца ми не се бе изменила от няколко минути.

- Тори пристигнахме. - чак сега Нат беше решил да проговори , при което за загледах по - внимателно с нотка на любопитство.

- Защо сме пред болницата?- обръщайки погледа си към Нат , който по някаква причина изглеждаше потресен от въпроса ми.

- Ти наистина май не си добре след новината с бебето ? - и защо ли ? Много ми е интересно как той щеше да реагира ако беше на моето място.

- Нат не всички на себе си като теб . - тихият глас на Алис се разнесе из въздуха . Реших отново да обърна по - голямо внимание на външният вид и името на болницата осъзнавайки колко разсеяна бях.

- Дано майка му да не е тук , защото не съм в настроение да се карам с нея. - как можех да не забележа къде отиваме ?

- Започваш да загряваш нещо ? Спокойно Андрю се е погрижил за нея и Ема , така че този път ще постоиш малко повече при него. - при което Нат беше вече прекрачил автоматичните врати на болницата , които аз ненавиждах поради доста лош спомен с тях ( когато бях на 12 бях затисната от такъв тип врати и то точно в мола , при което цяла година ми се подиграваха за това) минавайки през тях с доста силна скорост. Останалият път до етажа на който беше стаята на Дани премина почти в пълно мълчание изключвайки звукът идващ от асансьора .

..........................................

Вече от десет минути бяха изминали спорейки с Нат , че не искам да вляза сама в стаята при Дани поради простата причина , че до някаква степен се чувствах виновна.

- Ще влезеш по собствена воля или насила ! - този път той си позволи да ми повиши тон.

- Какво толкова ще стане ако влезете с мен ? - и след този въпрос отново си спечелих поредната лекция от Нат.

- Първо на първо той не иска да види мен ,а теб иначе до сега да съм вътре и да си говорим . Второ на второ си губиш времето което е отредено за него и трето на трето поздрави го от нас. - отваряйки вратата на стаята , ме избута и затвори вратата зад мен. Поради някаква незнайна причина гърбът ми се допря до вратата на стаята оглеждайки се към леглото на Дани , който за мое щастие спеше. Как така не се е събудил от виковете преди малко в коридора на болницата и по точно от гласа на Нат ? Състоянието му до някаква степен ме успокой и се доближих до него сядайки на един стол, който стоеше доста близо до леглото му. Все още не бях готова да говоря с него след всичко което си казахме в Монте Карло и не мислех , че скоро щях да бъда готова да поговорим с него. Толкова много исках да изтрия последните неща който се случиха между нас и които до някаква степен ни отдалечиха един от друг , не че бяхме като нормалните двойки които постоянно обменяха течности и бактерии без никакви вложени чувства . Толкова исках да усетя отново аромата му , да усетя топлите му устни върху моите и езиците ни отново да са в синхрон както преди. Погледът ми беше съсредоточен единствено и само върху Дани , при което поставих ръцете си върху неговата която за щастие не бе обсипана с всевъзможни тръби и кабели за сметка на другата. Това мое действие породи леко движение от страна на Дани , но не го приех като нещо голямо и не след дълго поставих главата си внимателно и колкото се може по - далече от обработеното място на гърдите му. Въпреки мирисът на препаратите и лекарствата с който почистват раната му , все още можех да доловя малка нотка на неговият автентичен аромат , но един глас ме накара да изтръпна .