Част 63

4.1K 230 11
                                    

Алекс бе сложих ръката си на ханша на Нил , а нейната усмивка не слизаше от лицето й. Ако някой ми бе казал , че щях да стана свидетел на тази гледка , щях да му се изсмея в лицето . Нил и Алекс се мразеха и то в буквалният смисъл на думата , защото не бяха малко пътите в който Нил ми разказваше за нощните преживявания на Алекс. Колкото й шокираща да бе гледката реших просто да не обръщам никакво внимание на влюбените гълъбчета и продължих по пътя си към вторият ми час.

Мислите на Дани:

Въобще не ми се искаше да оставям Тори сама да пътува към училище , но букетът и телефонът бяха само малка част от изненадата която й подготвях.За което се наложи да я излъжа , за подаръка на Ема , но все пак тя ще ми помага да подготвя изненадата. Андрю дойде точно на време заедно с Ема , която тръпнеше в очакване да започнем с подготовката и се наложи да затворя телефона на Тори.

- Дани къде да ви оставя с Ема ? - предварително бях купил необходимите ми неща , също така бяхме избрали и мястото на което да подредим всичко.

- Пред блока ни . - обърнах погледа си към задната седалка виждайки как очите на Ема блестят .

- Добре! - пътят до блокът мина в пълно мълчание , като изключим опитите на Ема да си изпроси нов лаптоп. Излизайки от колата пред мен стоеше пет етажната сграда , която бе собственост на Андрю . Първият етаж представляваше гараж за неговите бебчета както той ги наричаше , на вторият етаж бе гостната с кухнята и стайте на персоналът , третия холът и кабинетът на Андрю , на четвъртият спалнята на майка ми и Андрю , също така и стаята на Ема . За мен бе целият пети етаж , поради простата причина , че половината от него бе тераса която бях превърнал в кът за отдих. След като Ема излезе от колата се сбогувахме с Андрю и се дотътрихме до асансьорът , където Ема натисна копчето за петият етаж.След около две минути бях в свой води или по точно в стаята която изглеждаше толкова разхвърляна ,но не за дълго.

- Дани откъде започваме ?- сладкото гласче на Ема се разнесе из въздуха.

- Ти откъде предлагаш , защото си нямам и на идея ? - действително бях зациклил откъде да започна.

- Нека да бъде от храната , после ще сложим малко свещи и листа от рози.- и отново момента в който се чувствах горд с нея.

- Какво ще кажеш малко да подредим или поне да проветрим ? - казвайки го Ема се хвана за носа в знак , че въздухът бе доста застоял.

Lucky 13 #Wattys2015Where stories live. Discover now