Lucky 13 #Wattys2015

Част 4

Имах чувството , че всичко се повтаря от сблъсъка на плажа , само че атмосферата беше различна. Погледнах и какво да видя та това беше той, отново ме обзе паника. Какво ще кажа та аз му казах толкова гадно , че не искам да го виждам повече:

- Явно не вярваш в любовта от пръв поглед , щом за втори път се блъскаш в мен само и само за да те забележа. Но за разлика първата ни среща ми бе достатъчна...- усмихвайки заяви той

- По принцип не сам от тези хора , който вярват в това. Не се нуждая от твоето внимание , та камоли да се блъскам в теб нарочно. Но все пак се извинявам... - сопнато отговорих

- Аз не мисля така. По погледа ти разбирам , че ти ме харесваш и то много ....

- Моля! Ще ти се ...не сам от тези момичета които могат толкова лесно да се впечатлят от 'сладките' ти думи... Тези номера не минават при мен. - макар , че малко го харесвах , той нямаше право да го заявява като нещо сериозно. Погледна ме от горе до долу и се появи една малка и очарователна усмивка на лицето му.

-Защо ме гледаш така..? Нещо смешно ли казах...?

- Забранено ли е да те гледам... Май сме на семейна вечеря с тате и мама...?- ироничното му изказване ме ядоса.

- Всъщност вечеря ме с приятелката на баща ми . Това не е майка ми.. - казах го с малко огорчение. Той се почувства доста неловко и се изчерви. Той явно беше от тези хора които когато изпитват някакво чувство бузите на лицето им почервеняват.

- Извинявай аз просто не знаех. Ъамм...искаш ли някой път да се видим някъде на спокойствие или няма да ме удостоиш с тази чест да изляза с теб..?

- Няма проблем и аз все още не мога да свикна. Ти искаш да излезеш с мен..УАУ...! Добре ...само кажи кога ...

- Да защо да не изляза с теб ...само на по едно кафе или нещо друго... Но ще трябва да ми дадеш номера си ...може ли ако не е нахално ...?

- Да разбира се...но от къде е това твое желание...?- и аз му дадох номера си.

- Не е нужно да знаеш всичко ...мерси , че се раздели с номера си , а сега не мърдай , искам да те снимам...

- О..недей . Излизам много зле на снимки...- сопнато казах и закрих лицето си , но беше твърде късно...Чух , че телефона ми започна да вибрира:

- Тори тиквичке ..Добре ли си..? Доста се забави ..- уау баща ми явно се бе отделил от устните на Стела за да се обади..

- Идвам след малко...- и погледнах към Даниел.. Той изглеждаше толкова сладко с тази тениска с V деколте...Кафявите му очи ме караха да полудявам..оййй....

- Виктория ще ви оставям да се насладите на вечерята си ...- с насмешка се опита да се държи като джентълмен...

- Благодаря ви ...!

- Сладка си ... Не искам да те оставям да вървиш..Но трябва ... Чао за сега.. - и се от далече от мен.

Нямах време да му отговоря и се върнах отново към влюбените гълъбчета. Когато седнах забелязах една подробност, Даниел стоеше на съседната маса с някакви хора и още няколко момчета. Загледах се към него и той ми се усмихна , но ми стана неловко и се обърнах към романтичната атмосфера до мен. След разговора ми с Даниел , бях разбрала ,че съм изпуснала половината от вечерята... И те вече приключваха с основното което значеше за мен , че вечерта свършва................

......................

Още с влизането ми от вратата аз се запътих към кухнята , защото единствено нещо което вечерях бе само малката паста която уж била специалитета на ресторанта... Разгледах хладилника и взех една кофичка кисело мляко и голяма кутия с бисквити...Качих се в стаята си и чух телефона ми да звъни.. За жалост беше Нил...иска ми се да бе Даниел ... Но мечтите поне са безплатни ... Казах на Нил за него но и спестих частта с номера, защото тя щеше да каже ,, че съм се направила на достъпна... Сбогувах се с нея и се насладих на моя специалитет... Не след дълго отново бях в едно с леглото си .....когато чух сигнала на телефона ми за смс... Взех телефона и :

- Преди да се сблъскам с теб не вярвах в любовта от пръв поглед.. Не че е любов но наистина искам да те опозная малко... Даниел... P.S. дано не спиш...не е ли нахално от твоя страна да заемаш мислите ми ...Ти си като паднал ангел... :-P :-P :-P

Чудех се какво да отговоря...

- Тъкмо си лягах ...Не те карам на сила да мислиш за мен ...това си е твой проблем.... Лека нощ... - доста сопнато се получи...

- Лека и внимавай кого сънуваш... искам да се наспя...- колко изтъркано от негова страна. Но след това не можах да заспя поне още един час. Това беше най - хубавия завършек на един тежък ден.