Lucky 13 #Wattys2015

Част 60

- Вземи ! - Нат подаде телефона си към мен .

- Не ми трябва твоя телефон.

- Казах да го вземеш ! - поех го.

- И сега какво ?- той продължаваше да ме гледа , а Алис се отдръпна и отново се настани на дивана.

- Влез в регистъра и се обади на предпоследният номер с който съм разговарял. - не се поколебах и минута повече и направих това което ми каза. Все още единственото нещо което се чуваше бе сигналът , но не след дълго човекът от другата страна вдигна.

- Ало? - та това е гласът на Тори , при чуването на гласът й сърцето ми ускори пулсът си.

- Ало? - нямах смелостта да кажа нещо и така е най - добре за сега , но тя явно се изнерви и ми затвори. Може би изглежда доста странно но просто нейният глас ми повлия дори и да беше само една единствена думичка , просто една обикновена думичка.

- Дани тя вече е добре просто новината за теб и дойде в повече и се наложи малко да полежи в болницата. Не се притеснявай за нея тя сега има нужда от почивка както и ти. -по гласът на Нат разбрах колко загрижен е всъщност .

- За последно искам да те попитам нещо ?

- Слушам те !

- Майка не иска Тори да е при мен нали? - погледите и на двама им се стрелнаха към мен.

- Да ! Лошото е , че те се засякоха когато тя си тръгна от тук и двете са си разменили доста приятни изречения една на друга. - казвайки го Нат наблегна на думичката приятни , което ме накара да се засмея леко , но остра болка в областта на гръдния кош ме накара да спра.

- Е Дани за днес ти стига толкова информация , трябва да тръгваме и гледай да почиваш повече. Утре ще дойдем да те видим пак . - Нат и Алис вече излизаха през вратата когато моят глас ги накара да се върнат.

- Искам да я видя .

- Ще се постарая Дани . Лека нощ .- това беше последното нещо от разговора ми с Нат за днес. Сега в стаята бях само аз заедно с моите мисли , който все още бяха толкова мътни и недообмислени. Все още не знам как ще й се извиня за държанието ми в Монте Карло и как въобще ще я погледна в очите , толкова съм тъп щом се усъмних в нея , че тя има нещо общо с положението ми. Та като се замисля не я заслужавам след всичко което й казах и което й направих , а тя все още ми вярва което ме кара да мисля , че тя е единственият човек който ме обича истински. Всичко ми идва вече в повече и не мога да кажа, че съм на 19 защото действително се чувствам на 69 , чувствам се толкова предаден и изморен психически имайки предвид , че са малко хората на който имам пълно доверие. Което ми напомни , че трябва да поговоря с майка ми но разговорът ще почака за утре , след като се наспя. Взех телефона си в ръце отключвайки го и виждайки отново снимката на която Тори спи толкова сладко , при което притиснах телефона си леко и заспах.