Събудих се сутринта от доста силна музика идваща от долният етаж на къщата. Часът бе някъде около десет и все още нямах намерението да ставам , но накрая тази музика не ме остави намира. Станах и се преоблякох с клин , тениска и сложих едни пухкави пантофки , когато бях вече готова излязох от стаята си и затворих вратата музиката се усили. Започнах да слизам по стълбите стигайки до хола видях Крис да се натиска с някакво момиче което ми бе доста познато. Изкашляйки се доста фалшиво , те взеха че се отлепиха един от друг..
- Охо Вики ти се събуди.. - някаква мазна усмивка се появи на лицето на Крис.
- И ти би се събудил при този шум. Ти какво правиш тук..? - забелязах ,че това бе Габриел. Някаква ехидна усмивка видях по лицето й.
- Радвам се да те видя отново.. Как е Дани.
- Аз пак не толкова.
- Вики вие познавате ли се ..? - тръгнах да отговарям , но тази не знам как да я нарека реши , че трябва да ме прекъсне.
- Не .. Просто имаме общ познат.
- Много грешиш... Нямаме никакви общи познати. - Крис ме изгледа доста странно явно , бе забелязал , че в очите ми бе се появила ярост. И я изпрати доста бързо от къщата , колкото и да се искаше да продължи да се заяжда с мен.
- Вики за кой говореше тя..?
- За никой Крис ...за никой ... - погледнах към телефона си за да видя дали имам някаква вест от Дани , дори не бе отговорил на смс ми .
- Щом казваш..не си мисли , че не знам че ти има нещо ...все пак те познавам , колкото и да не ти се иска.
- Аъмм ...от къде я намери тази ....ако мога да попитам..? - доста гадно ме изгледа.
- Ем ...бях малко пиян ...от едно купонче..но най - смешното е , че даже не знам как се казва.
- Щях да се учудя ако я познаваше... - доста нагло се изсмях , което го накара да ми се ядоса.
- Да подигравай се ...не всеки е като теб толкова примерен.. - уау...улучи болното ми място. Което ме накара да се кача в стаята , но Крис ме последва и се настани на леглото ми .
- По дяволите какво ти става ..
- Не те интересува ..
- Та ти си ми като сестра , познавам те от 13 години. Можеш да ми кажеш.
- Просто е твърде рано..
- Добре какво , ще правим днес...? - след изказването си телефона на Крис издаде звук при което той го взе и видя , че имам съобщение във Viber. След което останалите десет минути ги прекарах в очакване на план за целият ден . Когато вече посягах към слушалките на телефона си Крис се обърна към мен.
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.