Бяха ми нужни точно десет минути за да събера мислите си и да реша да сляза долу при него. Стела се запъти към нейната стая а аз започнах да слизам бавно и полека по стълбите , които ми се сториха доста повече от обикновеното. Със всяка измината стълба пулсът ми се ускоряваше и незнайно как след няколко минути се съвзех. Вървейки към хола изпитвах смесени чувства , не знаех какво ще е положението и каква ще е неговата реакция след това което се случи напоследък.
- Здрасти Тори.. – гласът на Дани ме изкара от мислите ми.
- Здрасти !- това бе единственото нещо което казах, просто се доближих до него и го прегърнах. Не исках да се отделям от прегръдките му , отново ароматът му гъделичкаше сетивата ми а ръката му се плъзгаше по гърбът ми. Вече пета минута стояхме прегърнати а аз имах такава голяма нужда от него , никога не съм се чувствала по – слаба , ранима и толкова зависима от един определен човек.
- Тори добре ли си ?
- Мхм . – това беше единственото нещо което можех да кажа сега. Отделих се от него и погледите ни се засякоха , но Дано веднага сведе погледа си.
- Извинявай за това което баща ми ти причини. Не знам от къде може да си помисли , че той може да решава с кой да бъда.
- Няма нищо . Важното е , че сега си тук . – усетих как неговата ръка докосва моята.
- Имам едно предложение което го споделих със Стела и още няколко хора .
- За какво става дума , ако не е тайна ? – усещах как той бе намислил нещо.
- Ще ме последваш ли ? – за какво говори той , нещо не мога да загрея или той ми говори с недомлъвки.
- Дани за какво става въпрос ? Ще ми обясниш ли ? – лека усмивка се появи на лицето му.
- Ще дойдеш ли с мен на една малка почивка извън страната.? – да си призная беше ми нужно малко време да обмисля нещата.
- Да ! Но какво ще кажа на баща си ..? И за коя дата става дума. – погледна към мен и явно бе разбрал колко объркана се чувствам в момента.
- Със Стела се разбрахме и измислихме всичко . Добре ли си имам чувството , че в момента не ме слушаш много внимателно? – все още не мога събера мислите си както трябва.
- Добре ! Но за кога е ? Все пак трябва да оправя багажа си и с кого ще сме?
- Полетът е довечера в единадесет и ще сме с Нат и неговата приятелка , ако мога да я нарека така също и с Крис и Кат. Но единственото нещо което не мога да ти кажа е къде ще пътуваме , поне до летището ще е тайна. – сънувам ли нещо или има скрити камери в къщата ми. Не знаех какво да отговоря , стоях пред Дани и се опитвах да се вкарам в час със случващите се изненади около мен .
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.