Lucky 13 #Wattys2015

Част 77

- Тези палачинки са божествени . - едвам довърших изречението без дори да си направя труда да преглътна божествената хапка от топящите се палачинки с кленов сироп.

- Знам , знам . - усмивката на лицето му ставаше все по - голям с всяка моя хапка.

- Палачинките са като на баба ми . - след изказването си продължих с яденето на палачинки.

- Сравняваш ме с баба ти и нейните кулинарни умения !? Уау..!

- Не се възгордявай много. Кой те научи да готвиш ? - леле...един прост въпрос и изражението му моментално стана сериозно.

- Няма значение ! Какво ще правим през останалото време от деня . - нямаше да оставя нещата така . Край с чакането , че той сам ще ми разкаже нещо за себе си без да го питам.

- Има значение ! Не знам нищо за теб освен името , фамилията и годините ти. Всъщност дори на колко години си не знам . - не се бях усетила кога повиших тон.

- Толкова ли е важно за теб да знаеш , нещо повече за мен. Ти никога не отговаряш на моите въпроси , особено когато става дума за бившият ти. - бивш...бивш..бивш... тази проклета дума се заби в главата ми.

- По дяволите защо толкова се интересуваш от Даниел? Единственият шибан въпрос който до сега си ми задавал е за Даниел . Така , че нямаш правото да претендираш , че не отговарям на ,,прословутите '' ти въпроси. - бях набрала скорост и имах още много неща да му кажа , но предпочетох да си замълча.

- Свършили ! - защо по дяволите гласът му е толкова спокоен.

- Няма значение ! Може да си ходиш , аз ще почистя тук.

- По дяволите какво ти става Тори ? - от както Даниел замина намразих да ми викат Тори.

- Какво ми става на мен ли !? Ти се разсърди заради един проклет въпрос . - отново стигнах до момента в който всичко ми идваше в повече. Защо по дяволите ми трябваше да се запознавам със Сет. Беше си ми добре в училище да си чета и да не говоря с никой. А сега какво стоя на една маса с популярните , само защото Сет е спал с половината мажоретен състав и сваля другата останала част.

- Не обичам да говоря за миналото си . - можех да усетя колко виновен се чувства в момента , но така му се пада.

- Толкова ли трудно бе да ми го кажеш . Разбирам от дума за разлика от другите . - защо продължавам да му викам? Но си го заслужава.