Част 42

4.7K 221 5
                                    

Събудих се и първото нещо което направих е да се обърна и да видя дали Дани все още спи. Но вместо това на неговата част на леглото имаше един букет с рози и една бележка. До някъде не беше хубаво да ме остави сама но поне розите компенсираха това , дано поне в бележката да пише къде е изчезнал.

Досега не бях виждал човек който може да спи повече от 12 часа , но вече до срещнах и този човек е мой.. По точно с мен.. не че те притежавам де..надявам се , че ме разбра. Колкото и да ми се искаше да съм до теб , вината е в Нат който смята да се разкарвам с него по магазините.. Не се смей ако може... Ще ми липсваш.  

Как пак бе познал , че ще се засмея и какво ще правят по магазините все пак не си ги представям да обикалят по магазините на  Gucciи Armani . Колкото и странно да ми звучеше , че тук няма никакъв мол и всички магазини са на едни от най – известните световни модни марки.  Станах от леглото , сложи цветята във ваза и се преоблякох в едни къси панталонки , бяла тениска с череп на нея и едни черни кецове. Оправих леглото и след това излязох на терасата  , гледката беше  уникална но това беше прекъснато от чувството за глад което изведнъж се появи. Единственото нещо което можех да направя е да сляза и да намеря къде е кухнята , слизайки вече към първият етаж видях как Кат и Крис се натискат и то точно в кухнята.

- Не случайно всички си имат стай..! – все пак съм си права и не може да ми се натискат където си искат .. Добре де ядосана съм , че Дани не е тук.

- Ти се събуди най – вече ?- добре де аз колко съм спала , че така реагират.

- Крис човек не може ли да си почине малко..? – той и Кат ме изгледаха доста странно.

- Вики та ти спа почти 24 часа.. Дани не можа да те събуди , а пък Нат предложи да те намокрим с вода.. – при което Кат се засмя .

- Като спомена Нат , къде е завлякъл Дани и къде е Алис..?

- Алис мрънкаше , че й се ходи по магазините и Нат завлече Дани с него за да не му е скучно. – Нат вече ми идва в повече , защо му трябваше да завлича Дани.

- А аз си мислех , че поне за малко ще се отърва от Нат. Какво има за закуска..? – те ме погледнаха доста странно .

- Няма нищо ...поне за теб..

- Не ми казвай Кат , че сте не сте оставили нищо за мен. – и двамата се спогледаха ,но така и не получих отговор . Поне се изнесоха от кухнята и сега вече можех да се развихря и да направя нещо за ядене. След десет минутно мислене , вече бях решила какво да си сготвя и това бяха палачинки. Приготвих двойна доза и започнах да ги правя , сложих тигана да се загрее..  

Lucky 13 #Wattys2015Where stories live. Discover now