Lucky 13 #Wattys2015

Част 81

- Прекъсваме ли нещо?  - гласът на Мо накара Сет да се отдели от мен.
- Ти сляпа ли си?  Много ясно,  че ги прекъснахме Мо . - Блу се изсмя на собственото си изказване.
- Блу млъкни!  - Арес се намеси,  а лицето на Сет бе оцветено в ярко червено.
-  Къде се бяхте скрили?  - беше дошъл и моят ред да се намеся в разговора.
- Трябваше да наглеждам Блу,  за да не скочи на братовчедка ти. - Арес получи доста силен удар по рамото от Блу.
- Хах....палавник си ти. - Сет най- накрая се осъзна и се включи.
- Кой го казва!  Не аз налитам да прегръщам момичетата. - с това свое изказване, придружено с физиономията която се настани на лицето му,  той приличаше на Сърдитко от 7Д.
- Само,  че ти им налиташ  за да ги целуваш. - обичах моментите в които Арес затапваше Блу.
- Казаха ли ти го! - дадох пет на Арес,  след което погледнах към Сет и осъзнах,  че това русо същество няма никаква прилика с Даниел. Че  той  е много по- добър от него. Сет предпочита да ме разсмее когато съм му бясна,  а не да си тръгне и да ме остави по- средата пътя както НЯКОЙ ХОРА го сториха. С една дума Сет си е момчето мечта на всички момичета. Леко побутване по лявото ми рамо ме накара да се върна отново сред останалите.
- Къде пак се заплесна? Ще остареем докато опитаме тортата Тори.- явно Блу бе преодолял срама,  породен от подигравките ни.
- Аз  без това съм вече за пенсия. - намръщих се изричайки го.
- Какво ще кажете да основем клуб на младите пенсионери! ?- страхотната идея на Мо ни разсмя.
- Ако вие се чувствате стари,  то аз все още се мисля за тийнейджър. - мисли си го Блу хората са казали,  че мечтите са безплатни.
- Добре бе лапе.- Арес плясна Блу зад вратът и набързо се отдели от нас преди Блу да осмисли случилото се.

Гледната точка на Дани :
Отново имах среща с поредното момиче избрано от баща ми. След десетото спрях вече да ги броя,  спрях да споря и да се съпротивлявам, и  просто се примирих. Поредната изкуствена кукла стоеше срещу мен в ресторанта и внимателно наблюдаваше всяко едно мое движение. Наглото й мляскане ме отвращаваше още повече,  а да не говорим за простолюдното й държание.
- Е сладък какво ще ми поръчаш. - вдигнах поглед към нея и моментално съжалих. Изрусените й изкуствени кичури стояха неволно спуснати по скулите на лицето й,  което имаше бронзов оттенък.
- Имаш си уста,  направи го сама. - устата й се отвори от " милите " ми думи.
- Не бъди груб с мен,  все пак ще искаш до края на вечерта да стигнеш до 3-та база. - о,  повярвай ми и до първа не искам да стигам.
- Не бъди толкова сигурна. - няколко пъти се отипвах да вкарам някоя в леглото си,  но по дяволите не се получаваше. При всеки мой опит да целуна някоя, моментално пред очите ми се появяваше нейния образ. Толкова невинна и крехка,  но същевременно силна и упорита. Искам да целувам и да докосвам само нея,  но след всичко което стана и заради Сет не знам дали ще мога дори  да я видя. Загубих я! - Сладък!  - след странното изказване,  нечия ръка се бе озовала на коляното. Разтърсих главата си, осъзнавайки,  че всичко около мен не е сън и нещата са шибано реални.
- Махни си ръката от там. - изсъсках срещу нея,  стряскайки я.
- Май не си в настроение сладък?
- Престани да ме питаш тъпи въпроси и не ме наричай така. - напоследък не съм в настроение да търпя дори шегите на Нат,  та камо ли тъпата изкуствена блондинка срещу мен.
- Добре,  сладък.  - не издържах. Станах  енергично от мястото си и без да се замислям преобърнах масата настрани. Момичето ме гледаше изплашено и не след дълго излетя от ресторанта. Заобиколих безпорядъка който създадох и с бавни стъпки се насочих към единственото свободно място на бара.
- Бутилка уйски веднага. - барманът ме гледаше изплашено,  а тази негова емоция увеличи поръчката ми.
- Добро момче!  - изтрелях го още щом донесе бутилка и хвърлих срещу него 1000 лири. Единственото което остана сега бе само поводът ми за пиене, о....имам повод. Нека пия за своята тъпа личност. Нека пия за тъпата си постъпка,  нека пия за нея.... за момичето,  което е в умът ми и което не ми позволява да чукам всяка срещната. За момичето,  което ми показа какво е любов. Пия за нея! Щом вече си изясних повода,  надигнах  шишето което бе пълно с моя най- добър другар алкохолът. Вкусът му ми бе познат до болка , но предпочитах да усещам вкуса на шоколад по устните,  но за жалост свикнах да се задоволявам със спирта,  който бавно ме убиваше.