Lucky 13 #Wattys2015

Част 28

- Вече го разбрах ... Какво правиш тук..?

- Крис ми звънна , че не си се прибрала и ме помоли да му помогна да те намеряя... - бързо го прекъснах.

- Къде е Крис тогава , него виждам . Бъди сега поне честен към мен. - много добре знаеше , че не може да ме излъже.

- Просто не му казах , че знам къде може да си след като обиколихме навсякъде. Пука ми за теб ето я истината..

- Не си личи след всички твой действия. - усетих как учестено дишаше той.

- Виж знам , че всичко което направих само те нараних . Но нямах това за цел... Искам нещо да се получи между нас , но не искам да те наранявам не това е моята цел. - не знам защо но изтръпнах при тези негови думи.

- Щом не си бил сигурен защо тогава ме завлече пред всички и почна да обясняваш . Поточно защо го реши въобще..?

- Защото не очаквах нещата да се развият така , беше ме страх , че ще откажеш.

- Нормално да откажа нищо не знаеш за мен... -

- Права си Тори .. - нямах какво да кажа повече и явно той също. Единственият шум който идваше бе от сблъска на вълните в скалата , нищо от предишната гледка не се виждаше само фара който светеше в тъмното.

- Знаеш ли какво Тори..?

- Не ..защото нищо не си ми казал..!

- Знам , беше реторичен въпрос.. Искаш ли да започнем отначало ..? - какво има в предвид с това..?

- Слушам те .

- Да започнем отначало . Не точно от сблъсъка , нито срещата в ресторанта ... а нещо което ще може да ни помогне да се опознаем..

- И просто приятели докато не се опознаем както трябва... Нали така ..?

- Да ..просто приятели... - усетих лека ирония в гласа му.

- Да се прибира ме..?

- Разбира се ..само , че аз Тори съм малко гладен...

- Нищо че часът е единадесет , все пак мога да сготвя нещо..

- Добре.. - станахме и двамата от земята и се качихме по колите си. През целият път Дани караше зад мен , явно за да се увери , че няма да избягам.

..............................

Бяхме вече пред моята къща и при слизане от колата заварих Крис да ме чака пред вратата.