Danger H.S.

3 Глава

Запътих се към тях и когато видях приятелката си да седи изплашена между тях. Някакво момче с кафяви очи и кафява коса държеше силно китката и, а тя се дърпаше. Забелязах, че момчето гледа знака на китката и и се усмихваше самодоволно. Веднага отидох до Емма и застанах до нея хващайки другата и ръка. Погледнах към нея и и се усмихнах в знак, че всичко е наред, но когато видях сълзите и ужаса в очите и осъзнах, че има нещо найстина сериозно. При друго положение Емма няма да си мълчи и да гледа с страх щеше да откачи както винаги. Обърнах се към онзи който я държеше без да обръщам внимание на объркания поглед на брат ми, и останалите момчета който не познавах изглеждаха развеселени.
Стейс: Какво правиш? Пусни я веднага! Казах и издърпах Емма към себе си, но той нея пусна само се засмя.
- И коя си ти, че да ми казваш какво да правя?..приятелката ти ми принадлежи! Каза гледайки ме с зловеща усмивка. Какво по...да не би да е нейната половинка? Погледнах в ужас към Емма която плачеше и се дърпаше. Преди да имам възможността да кажа или направя нещо ръката ми бе издърпана от тази на Емма. Обърнах се и погледнах брат си който се опитваше да ме издърпа на далеч, но аз забих токчетата си в пода отказвайки да изляза. Зейн изглеждаше много притеснен.
Стейс: Пусни ме! Какво ти става?! Казах дърпайки се, а той изръмжа изглеждаше все едно му е лошо.
Но неми пука Емма има нужда от мен личи си, че не иска да остане с онзи тъпак. За нищо на света не бих я оставила с този перко.
Зейн: Мамка му идвай трябва да излезеш от тук бързо! Изсъска и ме прилепи до себе си като гърба ми докосваше гърдите му хвана ме силно през кръста и ме повдигна опитвайки се да ме изнесе отвън. Започнах да ритам с краката си и да се гърча в опит да се освободя. Усетих как горната част на роклята се измести и оголи ключицата ми, но не обърнах внимание. Зейн изпсува и опита да закрие кожата ми. А аз все още се съпротивлявах. Погледа ми попадна на момче с къдрава коса и зелени очи челюстта му се стегна и прикова очите си към гърдите ми. Мога да се закълна, че видях как нещо проблясва в очите му. Погледна за миг лицето ми и премести очите си върху Зейн ядоса се и издърпа Зейн което го накара да ме пусне и залитнах назад. Гледах ги уплашено останалите момчета следяха действията им, а аз се огледах за Емма, но нея и онова момче ги нямаше. Върнах погледа си върху Зейн и разяреното мусколесто момче. Хвана го за тениската и го повдигна гледайки го все едно ще го убие.
- ЗНАЕЛ СИ КЪДЕ Е ПРЕЗ ВСИЧКИ ТЕЗИ ГОДИНИ И НЕ СИ МИ КАЗАЛ?! ЩЕ ТЕ УБИЯ МАЛЙК! Изрева яростно къдравия и го удари силно с юмрук в лицето. Зейн  падна на пода, а аз се разплаках сърцето ми биеше силно. Панйкьосах се Зейн искаше да си тръгна значи ще избягам. Използвах момента, че никой не гледа и се затичах с всичка сила към вратата отваряйки. Обърнах се готова да тръгна когато се чу силен стон от болка чух че нечий стъпки се приближават и започнах да тичам надоло по улицата с всички сили. Сълзите се стичаха по лицето ми дишах учестено и едвам си поемах дъх, а болката в краката ми не улесняваше ситуацията проклети токчета. Продължавах да тичам и да се оглеждам на всякъде игнорирайки болката. Сърцето ми щеше да изкочи. Какво става по дяволите кой са тези. Стигнах до някаква задънена улица и спрях да тичам оглеждах се, но не виждах нищо от тъмнината.
Някой ме хвана в гръб и запуши устата ми. Ръцете бяха мъжки и груби, а човека миришеше ужасно. Започнах да викам и да се дърпам но от устата ми излизаха само приглушени звуци. Човека започна да целува врата ми и очите ми се разшириха и нови сълзи се стекоха по бузите ми. Забога какво се случва. За една вечер толкова много неприятностти. Вдигнах колянпто си и ритнах човека между краката той ме пусна и тръгнах да тичам, но онзи отново хвана ръката ми. Беше някакъв клошар. Удари ми шамар от който паднах на студената земя. Бузата ми гореше от шамара, но в момента имам по голям проблем. Онзи си лепна зловеща усмивка от която ми стана лошо.
- Много ще се забавляваме с теб кукличке!  Каза провлачено и се приближи до мен обкрачи ме и хвана ръцете ми, а аз се опитвах да го ударя или избутам от себе си, но не се получаваше.
Стейси: Моля те остави ме!  Проплаках въртеейки се а той се засмя.
- Много ще ти хареса хувавице ще видиш. Каза и започна да целува врата ми. Изпищях плачейки и се опитах да го бутна от себе си. Забога няма ли кой да ми помогне. Чуваха се нечий забързани  стъпки по земята и се развиках За помощ. От тъмнината излезе тялото на къдрокосия който удари Зей по рано. Но сега предпочитам него пред този извратеняк. Погледна ме за миг и след това върна погледа си към него и изръмжа. Вдигна черната си тениска и искара пистплет. Сърцето ми заби още по силно и започнах да треперя. Боже помогни ми в какво се забърках. Онзи извратеняк спря да целува врата ми и обърна глава към къдравия но все още седеше върху мен.
- Тя е моя куче! ще съжаляваш, че я докосна с жалките си ръце! Изрева и стисната челюст къдравия и насочи пистолета към човека върху мен. Чу се силен истрел и човека се струполи върху мен. Разширих очите си и извиках колкото имам глс треперейки неконтролируемо. Сърцето ми биеше силно плачех и виках опитвайки се да махна тялото на човека от мен. Онзи дойде и го издърпа от мен пускайки го на земята. Хвана ме през кръста ии ме изправи пред него аз се дърпах и продължавах да крещя и плача. Хвана ме силно за ръцете и ме прикова към студената Стена на уличката гледайки очите ми яростно.
- Престани да викаш! Каза раздразнено забога той уби човек а се държи все едно е нищо ще се побъркам.
Стейси: Уби гоо ти го уби забога! Извиках плачейки и треперейки. А той се исмя.
- Да убих го, а ако ти не млъкнеш ще направя нещо друго защото теб немога да те убия! Изсъска.
Стейси: Кой си ти? Какво искаш от мен? Пусни ме! Изплаках, а той ме погледна с самодоволна усмивка.
- Може би това ще даде отговор на въпросите ти. Каза и вдигна тениската си разкривайки знака на ключицата си досущ като моя. Не не не неможе да бъде. Ужасения ми поглед попадна на голямото петно от кръв на червената ми рокля и ми стана лошо. Отпуснах се в ръцете на къдравия. Преди да затворя очи усетих как ръцете му вдигнаха тялото ми.