Danger H.S.

11 Глава

Не знам колко часа съм седяла на пода гледайки в една точка.   Навън вече беше станало тъмно. Станах едва от пода заради болката в дупето ми и се отправих към захвърлените ми дънки на пода. Усещах лицето си цялото подуто от толкова плач, гърлото ме болеше от виковете и главата ми пулсираше. Нямах сила за нищо чувствам се толкова изтощена, изпитвам ужас от Хари това, което ми причини няма да го забравя. Облякох дънките си бавно и тръгнах с бавни стъпки към банята. Влязох в банята и отворих едно шкафче, търсейки хапче за глава. Намерих и отидх до кухнята, налях си чаша вода и изпих хапчето.Качих се отново в стаята и си легнах, след този ден искам просто да заспя и никога повече да не се събудя.

Сутринта се събудих от ужасно главоболие. Гърлото също ме болеше какво ми става? явно, се разболявам. Станах бавно от леглото и се закашлях. Отидох в банята и се оправих до колкото можех без гримове и др. Все още бях с дрехите от вчера нямам други тук. Слязох бавно по стълбите и минах през хола отивайки към кухнята. Видях Хари да яде зърнена закуска на масата в кухнята, а аз дори не го  погледнах.
Хари: На плота е купата с закуската ти. Каза и продължи да се храни.
Стейси: Немога да ям. Казах едва с прегръкнал глас. А той се обърна и ме погледна.
Хару: Какво ти е? Каза и събра веждите си.
Стейси: Какво те засяга! Казах почти без глас и се закашлях. А той затегна челюста си и удари с юмрук по масата а аз подскочих.
Хари: ДРЪЖ СЕ НОРМАЛНО! ЯВНО ТОВА ОТ ВЧЕРА НЕ Е СВЪРШИЛО РАБОТА! НЕ МЕ КАРАЙ ДА ГО ПРАВЯ ОТНОВО, а сега ми кажи какво ти е.
Стейси: Боли ме гърлото явно съм пипнала нещо. Казах без глас.
Хари: После ще отидем до болницата за да те прегледат. Каза а аз кимнах и той се върна към закуската си. Мамка му от два дни не съм яла умирам от глад а той се тъпче без срам пред мен.
Стейси: Забога Хари поне не се тъпчи пред мен, от два дни не съм яла нищо и съм ужасно гладна! Разах раздразнено а той се исмя.
Хари: Ами закуси да не съм ти затворил устата. Каза и се засмя.
Стейси: Не мога гърлото ужасно ме боли! Хариии! Ще припадна от глад! Казах провлачено.
Хари: Вземи си плодове. Каза и посочи купата с плодовете, а аз отидох бързо и си взех два банана и един портокал. Бях като невидяла Хари само се смееше а аз му хвърлях злобни погледи.
Хари: Днес ще отидем до мола за да ти вземем всичко нужно. Каза а аз кимнах продължавайки даа ям. Изядох плодовете и отидох в хола, загледах се в някакво предаване, но имах чувството че забравям нещо. На телевизора видях коя дата е и разширих очи. Мамка му Днес е рождения ден на Емма. След всичко случило се забравих. Станах и се качих в стаята при Хари.
Стейси: Хари може ли да те помоля за нещо? Казах тихо а той кимна.
Стейси: Може ли да се обадиш на Лиам? Искам да говоря с Емма.
Хари: Защо? Каза а аз извъртях очи.
Стейси: Днес е рождения и ден никога не пропускам да и честитя, ай мисля че сега има нужда точно от това. Казах и той кимна извади телефона си и набра Лиъм.
Хари: Хей Лиъм дай телефона на Емма Стейси иска да и каже нещо. Каза Хари и ми подаде телефона.
- Стейси? Познах гласа на приятелката си който звучеше по- измъчено от всякога.
Стейси: Моо честит рожден ден на един от най важните хора в живота ми! Пожелавам ти цялото щастие на света сестричке Обичам те много! Казах на ръба да се рзплача но когато чух хлипане от другата страна се разплаках.
Емма: Бях забравила благодаря ти Стейси! И аз много те обичам сестричке! Каза плачейки.
Стейси: Моля те не плачи поне днес. Казах и я чух как плаче.
Емма: Помиш ли миналата година на рождения ми ден? Когато,пяхме онази песен която написа на партито пред всички!
Стейси: Даа помня. Стейси:
I don't want to make a scean
I don' want to let you dawn.
try to do my own thing.
And I'm starting to figure it out.
That It's alright.
Keep it together wherever we go.    And it's alright, oh well, whatever.
Everybody needs to know.

Емма и Стейси: You might be crazi.
Have I Tod you lately that I love you?
You're the only reason that I'm not afraid to fly.
And it's crazy that someone could change me.
Now no matter what it is I have to do, I'm not afraid to try.
And you need to know that you're the reason why. Пеех заедно с нея не ми пукаше ужасната за ужасната болка в гърлото и че грача ужасно. Най важното е да успея да я направя щастлива дори за няколко минути да се усмихне. Хари ме зяпаше без да казва нищо, а аз истрих сълзите си.
Стейси: Недей да се разтройваш и да плачеш. Винаги се усмихвай с онази твоя прекрасна усмивка! Трябва да затварям обичам те Моо! Казах тихо и я чух как хлипа отново.
Емма: Обещавам! И аз те обичам Стейс чао. Каза и затворих подавайки телефона на Хари.
Хари: Каква беше тази песен? Каза и седна на леглото до мен.
Стейси: Миналата година на рождения и ден я написах за нея. Казах тихо а той кимна и стана от леглото, отвори вратата готов да излезе, но гласа ми го спря.
Стейси: Хари някога ще бъдем ли като нормалните двойки? Ще бъдем ли някога щастливи? Ще те чуя ли да ми казваш обичам те? Казах без да се замисля,  а той седеше като статуя до вратата.
Хари: Може би никога няма да бъдем като нормалните! А за останалото може би някой ден ще се случи. Каза и се върна на леглото до мен.
Стейси: Не мога така Хари, омразата и яда ни ни убиват!  Е поне мен за теб не знам, не мога да проумея защо се мразим толкова та ти си мъжа на живота ми, а аз жената на живота ти. Защо се държим така един с друг Хари? Защо не може да е различно? Казах и го погледнах в очите, а в следващия момент устните му се впиха жадно в мойте.

Хей хей ето я новата глава какво мислите? Надявам се да ви хареса обичам ви!!❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤