Danger H.S.

42 Глава

Ето ме сега целувам главичката на три месечната си дъщеря Клео която се роди в Русия. Тя е най голямата магия в моя живот. Моят въздух. Трябва да я оставя на бавачката, която наех, за да помогна на Джиа с племенника ми Зейн. Джиа реши да го кръсти като баща му. Когато се преместихме тук след седмица Джиа роди Зейн. С Конър бяхме неотлъчно до нея въпреки, че бях бременна. Когато Зейн стана по голям Джиа реши да се премести в своя къща. С Конър нещата вървяха добре. Държи се като баща на Клео и показва любовта си към мен. Ние сме нешо като двойка въпреки, че му казах, че нямам същите чувства към него той се държи така все едно сме женени. Но найстина обича и се грижи за Клео като нейн баща.
Стейси: Памуче, сега Трябва да тръгвам, но довечера ще се видим пак. Тръгнах да я давам на бавачката, но отново я прегърнах.
Стейси: Много ще липсваш на мама. Целунах я и и я дадох.
Стейси: Красавицата ми... Ще ти изям пръстчетата едно по едно. Хванах малката и ръчичка и целунах всичките пръстчета на ръката и.
Стейси: Тръгвам.

Тъкмо влизах в къщата след като с Джиа оправихме проблема и говорих с Конър трябваше да замине спешно по работа. Звънна ми и ми каза, че сега се качва в самолета.
Отключих входната врата и влязох вътре.
Стейси: Вкъщи съм. Извиках. Влязох в хола и видях бавачката да спи на дивана.
Стейси: Джейн, къде е Клео? Джейн? Джейн? Отидох до нея и я разтърсих, но тя не се събуждаше. Божичко Клео.
Стейси: Клео! Извиках и тръгнах към стаята и отворих вратата и се огледах.
Стейси: Клео! Погледнах в креватчето, но я нямаше. Какво става?
Стейси: Клео! Извиках телефона ми започна да звъни излязох от стаята и взех захвърлената си чанта от пода изваждайки телефона с треперещи ръце. На екрана се изписа името на Емма.
Стейси: Ало?
Емма: Защо не ми каза за изненадата?
Стейси: Каква изненада?
Емма: Хари каза, че сте се здобрили и се прибираш. Мамка му Хари
Стейси: Ще ти се обадя после.
Веднага набрах Хари и той ми вдигна веднага.
Стейси: Знам, че дъщеря ми е при теб. С първия полет ще дойда и ще я взема. Не смей да мечтаеш Хари! Не смей!
Хари: Не ми говори по този начин, малката ми.
Стейси: Къде си?
Хари: Вкъщи. В нашият дом.
Затворих му и веднага тръгнах към летището обясних на Джиа всичко казах и да не идва, че ще взема Клео и се прибираме.

На другия ден отново бях там където животът ми се срина. Отново стоях пред тази къща, но сега вътре в тази къща е моето сърце, моята кръв, моята душа. Тук не е познал ще съжалява за това. Отворих входната врата и връхлетяха вътре.