Danger H.S.

15 Глава

Бързо излязох от стаята. Не оставих Хари да каже нищо и се затичах към кухнята. Извадих от шкафа чаша и си налях вода. Испих водата и измих чашата след това я прибрах. Какво правя защо ми влиае така той ще ме нарани знам го няма да може да обича. Така ли ще мине целият ми живот! Искам да се върна вкъщи да живея нормално както преди! Погледнах голямата врата от която се виждаше красива градина тъй като вратата беше от стъкло и се виждаше всичко. Отйдох до вратата и я плъзнах отворих вратата и излязох на вън. Огледах се из красивата градина и погледа ми попадна на прекрасни червени рози. Затичах се към тях наведох се и вдишах от аромата им. Затворих очи и се усмихнах легнах по гръб на тревата и погледнах небето усмихвайки се. Преди с Емма го правехме постоянно лежахме на тревата говорехме си, пеехме. Затворих очи и се усмихнах лъчите на слънцето галеха лицето ми. Виковете на Хари достигнаха до ушите ми и веднага се изправих и тръгнах да влизам в къщата когато пред мен се появи Хари побеснял.
Хари: КЪДЕ БЕШЕ! Извика и ме хвана малко под лакътя силно.
Стейси: Аз бях в градината! Казах и изпъшках от болка.
Хари: ДА СЪМ ТИ КАЗВАЛ ЧЕ МОЖЕ ДА ИЗЛИЗАШ!
Стейси: Аз.. Съжалявам! Казах и погледнах в краката си.
Хари: Млъкни! Каза и ме задърпа към стълбите.
Не, не боже дано да не ме накаже пак.
Стейси: ХАРИ, ХАРИ НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ НАКАЗВАЙ ОТНОВО! Изкрещях и сълзи се спуснаха по лицето ми от спомените за предишния път. Отвори вратата на стаята и ме бутна грубо вътре. Паднах на земята и заплаках силно а той ме гледаше с досада.
Хари: Защо цивриш!
Стейси: Н-не м-ме н-нак-азв-ай п-па-к! Изхлипах и го погледнах.
Хари: Няма да те наказвам радвай се че имам работа и не мога да се занимавам с теб! Внимавай какво вършиш разбра ли! Изсъска а аз кимнах плахо а той се усмихна самодоволно.
Хари: Добро момиче! Каза и дойде до мен, а аз сведох глава надигна главата ми и целуна челото ми, а аз стиснах очи и проплаках. Остави ме и излезе чу се звук от заключване което значи че ме е заключил. Станах от пода и седнах до голямия прозорец, прегърнах с ръце коленете си и продължих да плача. В какъв кошмар се превърна животът ми! Искам си вкъщи при хората който ме обичат при мама и при татко!
Стейси: Мамо липсваш ми! Имам нужда от теб имам нужда от прегрътката ти! Да ме прегърнеш силно и да ми кажеш че всичко ще е наред! Каква е тази моя съдба с Хари нима съм обречена никога да не бъда обичана и щастлива! Толкова много ли искам! Той се държи с мен ужасно нима някога ще може да ме обикне той иска само тялото ми! Подпрях се на прозореца и се загледах на вън.