Danger H.S.

41 Глава

Хари: Няма да ходиш никъде с никого! Оставаш тук!
Стейси: Не си ти този който ще ми казва какво да правя! Семейство убийци! Какво очакваш да седя тук и всеки ден дя гледам убийцата на брат си ли?! Ако още малко остана тук ще изгоря и вас и себе си в тази къща! Брат ми дора не успя да види детето си.
Хари: Не е била тя сигорен съм.
Стейси: И продължаваш. Душата ми гори! Чуваш ли?! Умирам, а ти ми казваш, че не е била сестра ти! Тръгвам си от тук. Достатъчно преживяхме и аз и Джиа. Не можем да останем тук и секунда повече! Махам се от тук!

Бях си приготвила багажа приготвих този на Джиа също. Влязох в болницата заедно с Конър. Той не влезе с мен в стаята, а ме изчака от вън. Поех си дълбоко дъх и влязох в стаята Джиа лежеше на леглото и гледаше в телефона си. Отидох до нея и видях, че гледаше снимка на брат ми.
Джиа: Зейн. Изплака, а аз веднага я прегърнах.
Стейси: Джиа, да си тръгнем от тук.
Джиа: Хари няма да позволи.
Стейси: Няма да изкам позволението му. Да си тръгнем от тук Джи. Всичко което остана от брат ми е вътре в теб. Ще си тръгнем от всичко лошо тук. Ще започнем на чисто. Не изкам да загубя и вас.
Джиа: Трудно ми е. Трудно ми е да повярвам, че го няма. Как ще се справя? Какво ще кажа на детето, когато порасне?
Стейси: Ти не си сама. Имаш мен имаш и детето си. Също така ще има още един човек до теб за който да се грижиш.
Джиа: Как така? Не разбрах?
Стейси: Бременна съм Джиа. Джиа ахна и сложи ръка пред устните си.
Джиа: Хари ще те убие! От Конър ли Е?
Стейси: Не, не. Детето е на Хари. С Конър сме само приятели.
Джиа: Ще кажеш ли на Хари?
Стейси: Мислех да му кажа, но осъзнах, че той не заслужава да го знае. Това дете е само мое.
Джиа: Помисли си добре.
Стейси: Остави сега това. Джиа, нямаме повече работа тук. Всички те са убийците на брат ми. Не мога да дишам един въздух с тях. Длъжни сме да дадем по добро бъдеще на децата си. Нали?
Джиа: Права си. Да заминем.

Имало ли е човек за когото сте се страхували повече от всичко.
Добре, а губили ли сте този човек? Губили ли сте живота си, само за да живее той? Какво щяхте да направите? Щяхте ли да се предадете на гнева? А отмъщението, което ви е обзело? Ако животът е превърнал любовта в тъмнина, а любимият в най- големият враг... Как щяхте да се справите с сърцето си?

Бях в някаква стая вратата се отвори и Хари влезе започна да се приближава до мен.
Стейси: Бременна съм. Изтрелях гледайки го в очите.
Стейси: В онзи ден въпреки всичко дойдох, за да ти кажа това.
Хари: Въпреки всичко. Въпреки всичко. Пак дойде при мен.
Стейси: Не съм дошла при теб.
Хари: Отричай колкото изкаш. Сърцето ми вече бие в теб.
Стейси: Защо да съм дошла при теб? Ще давам надежда на човека който стана причина за смъртта на брат ми? Дойдох тук, за да ти причина болка. Това дете...
Хари: Дъщеря ми... Дъщеря ни.
Стейси: Никога няма да станеш баща на дъщеря ми! Никога няма да я видиш. Дъщеря ти ще израстне далеч от теб. Найстина да разбереш какво е да загубиш любим човек. Ето за това дойдох тук.
Хари: Но пак не криеш от мен. Детето ми няма да казва татко на друг. Щом изляза от тук ще намеря и теб, и дъщеря си. Където и да отидете ще ви намеря. Изкаш да се очистиш от миналото.
Стейси: Не.
Хари: Да. Ще си мислиш, че си избягала. Но аз ще бъда на разтояние на дъха ти, който се е сменил с дъха ми. Ти ще стойш, а аз ще обикалям около теб. Ние няма къде другаде да отидем, освен един при друг.
Скочих от мястото си и отворих очи слава богу било е сън. Огледах се Джиа и Конър спяха. Станах и отидох до тоалетната в самолета.