Danger H.S.

17 Глава

Отворих леко очи и премигнах няколко пъти. Главата ме болеше много, а погледът ми беше замъглен. Огледах се из мястото което се намирах приличаше на някакъв гараж или склад. Миришеше зле, а вътре имаше някакво легло без завивки някакви кашони бяха из цялата стая. Когато погледнах от едната си стръна замръзнах. Роуз, Бел, Емма и Джиа бяха завързани за някакви столове и бяха в бесъзнание. Опитах да помръдна, но не успях осъзнах, че аз също бях завързана. Какво се случва? Къде сме? Не си спомням нищо! Чу се пъшкане и веднага обърнах глава към момичетата Роуз се съвземаше.
Стейси: Роуз, Роуз добре ли си? Казах, а тя погледна към мен и изпъшка отново.
Роуз: Така мисля, но главата ужасно ме боли! Къде сме? Какво стана? Нищо не помня!
Стейси: Аз също не помня нищо! Не знам и къде сме нито какво се случи! Помня, че отивахме към тоалетната и минахме през онзи коридор след това нищо!
Роуз: Мамка му какво се случва? Ами момчетата нищо не разбирам!
След пет минути и Джиа, Емма и Бела се събудиха те също не помнеха нищо.
Бела: По дяволите сигорна съм, че е свързано с момчетата! Какво ли не преживяхме заради тях! Как го мразя този Найл защо трябваше да ме намира!
Емма: Стига сега не е време за това Бела! Първо да разберем къде сме и защо сме тук! Нещо искърца и погледнахме към вратата. Някакъв мъж влезе следван от други двама мъже не ми изглеждаха познати бяха облечени в черни костюми. Единят мъж застана пред нас а другите двама застанаха до вратата. Мъжа имаше черна коса и сини очи изглеждаше все едно е излязал от някъкво списание, но когато зловеща усмивка засия на лицето ми осъзнах, че той е от онези мъже който мразят Хари и момчетата.
- Как сте момичета? Каза и погледна всяка една от нас с гадна усмивка и погледа му остана върху мен.
Бела: Виж какво не ми задавай тъпи въпроси! Защо сме тук? Какво искаш? Каза Бела, а онзи повдигна вежди и се засмя.
- Я виж ти имаме си коте което драска!
Бела: Какво правим тук? Ако е свързано с Момчетата ние нямаме вина за нищо! Каза ядосъно Бела, а онзи както се смееше придоби плашещ вид.
- Освен, че драска котето е и умно браво! Точно така скъпа проблемите ми са с тях или по точно с Стайлс! Копелето уби брат ми Кен! Когато спомена името на този Кен се сетих Хари найстина го уби.
- А сега ми кажете коя от вас е момичето на Стайлс! Изсъска и огледа всяка една от нас. Всички мълчахме знаех, че няма да кажат, че съм аз за да не ме нарани този.
- Ще мълчите така ли? Добре тогава сам ще разбера! Каза и отйде до Джиа отвърза я и я изправи ряско хвана я за косата и я дръпна силно при което Джиа изкрещя и заплака.
Стейси: ОСТАВИ Я! Извиках, а той обърна погледа си към мен доволен.
- Оо значи ти си момичето на Стайлс а бонбонче! Каза и се усмихна самодоволно пусна Джиа и кимна на един от хората си да я върже отново. Дойде до мен и се наведе към мен хвана брадичката ми и огледа лицето ми след което се усмихна и прехапа устните си. Мамка му и този е луд иде ми да се разкрещя и разплача от страх кой знае какво ще ни причини.
- Жалко прекрасна моя! Ти си прелестна, а принадлежиш на дявола Стайлс! Сигорно се гордее, че те има чудя се добра ли си в леглото! Каза и целуна мястото под ухото ми, а аз проплаках.
Стейси: Не ме докосвай извратен психопат такъв! Изсъсках, а той повдигна вежди изненадано.
- Ето сега вече си пролича, че ти си момичето на Стайлс! С теб много ще се забавляваме прекрасна! Каза с перверзна усмивка от която се вцепених.
Стейси: Хари ще те намери и ще те убие знаеш това нали! Казах а той се засмя.
- Но преди това ще те накарам да страдаш принцесо! Както той уби брат ми! Цял живот ще ме помниш мен и това което ще ти причиня! Каза с гадна усмивка мамка му какво ще ми направи този.
Стейси: Пусни ни ние не сме виновни!
- Стига толкова обяснения сладурче ела тук! Каза и ме развърза хвана ме силно за китката и ме задърпа към вратата опитвах се да го спра забивах краката си в пода буквално ме влачеше след себе си.
- Момчета погрижете се за останалите ни гостенки! Каза с гадната си усмивка и онези мъже тръгнаха към момичетата. Започнах да викам опитвах се да се измъкна, но той беше по силен отвори вратата и ме издърпа след което отново я затвори и ме задърпа на някъде. Това беше той ще ги нарани разплаках се с глас.
Стейси: Не ги наранявай моля те! Те не са виновни както и аз нищо не сме ти направили! Изплаках докато все още ме дърпаше на някъде влезе в някаква празна стая и ме блъсна грубо на пода от което изкимтях.
- Нищо лично кукличке честно казано жал ми е за теб! Ще трябва да понесеш последствията от действията на Стайлс! Жалко за това красиво лице и убийствено тяло! Каза и тръгна към мен хвана ме за косата и ме изправи, а аз изкрещях. Разкъса дрехите ми и докъто се осъзная бях само по бельо. Цялата треперех, сърцето ми биеше бързо и цялата се тресях от плач.
Стейси: Моля тее, моля те остави ме! Проплаках
- Млъкни! Онази отрепка Стайлс нямаше милост когато уби Кен! Сега чрез теб той ще страда! Удари ми шамар и отново паднах на пода плачейки. Взе от пода пласт масова бутилка и извади от джоба си запалка.
Стейси: К-какво п-правиш! Казах ужасена дойде до мен и се протегна зад мен чу се някакво дрънчене от метал и след секунди усетих нещо студено да стяга китките ми. Обърнах се и видях че имах вериги около китките си. Надвеси се над мен и започна да пали пласт масовата бутилка. Горящите парчета пласт маса падаха върху кожата на тялото ми. Ужасяващата болка ме накара да закрещя и заплача толкова силоно колкото никога не бих предполагала че ще мога да изкрещя.