Danger H.S.

32 Глава

Не знам за кой пореден път мислех за всичко и плачех, а Емма галеше косата ми и се опитваше да ме успокой. Не мога да повярвам, че направих това отдалечих го от себе си. Шибаната съдба обича да си играе с нас.
Емма: Стига, не плачи вече.
Стейси: Какво направих? Какво му е правилното на това което направих?! Разруших всичко! Изплаках.
Емма: Не плачи. Всичко ще се оправи.
Стейси: Няма да се оправи. Нито той ще ми прости, нито аз ще си простя.
Емма: Стейс, престани да се обвиняваш. Ти не си виновна за нищо.
Останах още един ден в болницата говорих с лекаря иска  вече да се махна от тук. Зейн оправяше документите с Лиам, а Джиа и Емма бяха при мен и ми помагаха да се оправя. Хари не беше идвал нито звънял и с право. Притеснявах се за него ужасно Луи и Найл го търсеха. Излязохме от болницата и се качихме в колата на брат ми. Обърнах се към Лиам и Емма който бяха пред колата.
Стейси: Лиам, моля те, когато намерите Хари съобщи ми. Той ми кимна, а Емма ме прегърна силно и тръгнаха към колата на Лиам.

Бях в къщата на брат ми в стаята в която бях останала предния път. Джиа приготвяше нещо в кухнята, а брат ми ме беше прегърнал докато бях положила глава на гърдите му.
Зейн: Ужасно се уплаших когато те видях така. Тялото ми се парализира и краката ми отказваха когато те видях да висиш така. Помислих си, че си си отишла, помислих, че душата ми си е отишла.
Стейси: Съжалявам. Не мислех трезво. Моля те да не говорим за това.
Зейн: Защо каза на Хари, че се разделяте? Криеш нещо.
Стейси: Казах ти батко, не искам да живея такъв живот. Разделихме се, това е.
Зейн: Твоят проблем не е това. Не си такова момиче, Стейси. Разкажи ми. Едва преглътнах буцата която беше застанала в гърлото ми, за до му отговоря.
Стейси: Разказах ти. Не се получава. Мислех, че ще се справя. Мислех, че ще се получи. Но не се получава. Уморих се.
Зейн: Лъжеш.
Стейси: Ще е лъжа ако продължа да играя тази игра.
Зейн: Лесно е да кажеш свърши. Трудно е да се живее след, като свърши. Нали с Емма го казвахте винаги чувах ви. Казваше и Мо ако някой ден моето сърце се откаже от този на, когото принадлежа с собствените си ръце ще го изтръгна. Какво се промени? Какво се случи? Не можех повече да се здържам.
Стейси: Батко моля те излез. Стана погледна ме и излезе. Забих глава в възглавницата и заплаках силно. Не мога така ще полудея. Да кажем, че му призная всичко, но нищо няма да е както преди той няма да ме погледне вече. Ще забрави ли, че съм изцапана от друг. Но на никого не съм принадлежала. Този негодник ме изнасили. Каква глупачка съм нима си мисля, че за мъжете това е от значение. Нима той ще пойска жена, която друг е изцапал. Цял ден плаках не съм излизала от стаята Джиа и Зейн дойдоха да ми донесат вечеря отказах, но брат ми настоя поне да си изям супата след като я изядох ги помолих да ме оставят. Беше два през нощта не спях гледах в една точка мислейки за всичко когато се чуха викове. Това беше гласа на Хари моментално се изправих и тръгнах към вратата, но вътре връхлетя Джиа по пижама.
Стейси: Какво става?
Джиа: Хари е тук. Полудял е Зейн отиде да отвори трябва да излезеш и да говориш с него.
Стейси: Не, не, не. Не мога да го направя.
Джиа: Трябва и ти знаеш това. Виковете ставаха все по силни. Едва събрах смелост да изляза, но го направих длъжна съм. Слязох в хола и бавно тръгнах към входната врата докато Джиа стискаше ръката ми. Виковете му спряха явно ме е забелязъл не виждах в какво състояние е гледах в краката си и не смеех да вдигна поглед. Джиа и Зейн ни оставиха сами и най сетне се осмелих да вдигна поглед към него. Изглеждаше всякаш не е спал няколко дни очите му бяха кръвясали и миришеше на алкохол.
Стейси: За какво си дошъл? В очите му видях болката ненавистта и гневът му всякаш горяха.
Хари: Искам отговори! Ти ни погреба жива в земята!
Стейси: Казах ти, не разбра. Едва се държах.
Хари: Всъщност ти не разбра! Въобще не разбра, че открих сърцето си и го разстелях пред теб! Не разбра, че бях готов да дам душата си за теб! И знаеш ли, кое е най-лошото? Сега, въпреки всичко, ако ме погледнеш в очите...ако кажеш отказах се, сърцето ми е с теб...ако кажеш, Хари обичам те. Ако кажеш, принудиха ме. Отново ще повярвам. Ще забравя всичко. Отново ще повярвам. Извика гледайки ме в очите. Бях готова да му кажа всичко, но когато отворих устата си излезе друго.
Стейси: Или трябва да се откажа от живота и от бъдещето си... или трябваше да се откажа от теб. Отказах се от теб, Хари. Откаже се и ти. Казах без да го гледам.
Хари: Обичах те повече от всичко на този свят! До безкрай! До смърт! От този момент нататък, ненавистта ми...гневът ми...яростта ми ще убият тази любов! Всичко това. Ще заровя в гроба! Това няма да свърши така! Ти разпали този огън. Точно тук. В сърцето ми! Кълна се, докато те утихне този огън в сърцето ми... и аз няма да умра! Извика обърна се качи се в колата и отпраши. Исках да заплача, но вече не ми останаха сълзи. Исках да извикам толкова силно, че да ме чуе и да се върне, но нямах глас. Просто се струполих на пода и затворих очи.