Danger H.S.

25 Глава

Зейн: Спокойно ще измъкнем Хари от там. А сега се приготви отиваме вкъщи.
Стейси: Никъде няма да ходя оставам тук. Казах, а Зейн дойде до мен клекна и хвана ръцете ми.
Зейн: Мислиш ли, че на Хари ще му хареса да те оставим тук сама? Каза, а аз кимнах отрицателно.
Зейн: Тогава хайде върви си вземи нещата и да тръгваме. Каза, а аз кимнах и станах тръгвайки по стълбите. Влязох в стаята и зпочнах да слагам най необходимите неща в една голяма плажна чанта. Преоблякох се в дънки бяла тениска черно кожено яке и бяли супри. Взех чантата и слязох в хола.
Стейси: Готова съм. Казах и всички се изправиха.
Зейн: тогава да тръгваме. Каза и взе чантата от мен тръгна към към вратата и всички го последвахме. Когато излязохме от вън Шон даде ключа от къщата на брат ми а той заключи и излязохме от двора на къщата. От страни до къщата бяха паркирани колите на момчетата.
Зейн: Хайде качвай се в колата. Каза и ми отвори вратата на колата тъкмо щях да се кача когато чух гласа на един от момчетата и се спрях.
Лиъм: Зейм пази я като очите си братле моля те не искам когато Хари излезе да ни убие! Каза и всички се засмяха.
Зейн: Майната ви шибаняци разбира се, че ще пазя сестра си!
Стейси: Хора моля ви да се прибираме. Казах и се качих в колата.

Влязохме в къщата на брат ми, а Джиа ни чакаше до вратата. Когато ме видя ме прегърна силно.
Джиа: Добре ли си? Каза, а аз кимнах несигорно.
Стейси: Добре съм после ще говорим. Казах, а тя кимна
Зейн: Джиа заведи я в стаята и. Каза и Джиа му кимна взех чантата от Зейн и го прегърнах за кратко. С Джиа се качихме по стълбите и тя отвори една чисто бяла врата стаята беше страхотна.
Джиа: Е това е стаята ти. Каза и влязохме в нея.
Стейси: Благодаря Джиа. Казах и седнах на леглото, а тя седна до мен хващайки ръцете ми в свойте и ми се усмихна тъжно.
Джиа: Отново те питам добре ли си? Каза, а аз закимах с глава а очите ми се напълниха с сълзи, но не им позволих да излязат.
Джиа: Боли те нали?! Каза, а аз я погледнах и заплаках.
Стейси: Не знам какво ми става Джиа сърцето ми се свива! Как ли е? Какво ли прави? Дали не му се е случило нещо? Нищо не знам забога ще полудея! Изплаках.
Джиа: Не се тревожи знаеш, че нищо не може да му се случи, но с теб става нещо. Каза, а аз я погледнах объркано.
Джиа: Влюбваш се глупаче!
Стейси: Не говори глупости Джиа не го обичам! Искам да се махна от тук искам си живота обратно! Но не искам някой да пострада заради мен страх ме е Хари да не направи нещо на брат ми или на другите който обичам! Изхлипах, а тя започна да се смее.
Джиа; Стейси ти осъзнаваш ли какво говориш? Първо ми казваш, че се притесняваш за Хари, а после, че искаш да избягаш от него, но те е страх?!
Стейси: Не знам Джиа много съм объркана! Проплаках, а тя стисна ръцете ми леко.
Джиа: Добре успокой се! Сега поспи утре ще отидете при Хари. Каза, а аз и кимнах стана и излезе от стаята, а аз станах и изкарах пижамата от чантата си. Съблякох дрехите си и облякох пижамата си легнах на леглото и се опитах да заспя, но не се получи мислите ми бяха другаде. Защо толкова се притеснявам за Хари та той ме отвлече, накара ме да остана с него против волята си, обърка живота ми. А от друга страна той е първият мъж в живота ми и би трябвало да е единствен, но за бога той е лош човек уби толкова хора пред очите ми, а кой знае колко е убил преди да ме срещне. Боже какво ще правя толкова съм объркана ако избягам той може да нарани Брат ми, Ема или семейстото ми.