Danger H.S.

20 Глава

След една седмица.

Измина една седмица вече се чувствам много по добре. Белезите почти се заличиха Хари се опитваше да бъде по- добър с мен и почти успяваше.
Седях в хола и гледах някакво предаване а Хари говореше с някого по телефона изглежда се ядоса тъй като изпсува и прокара ръка през косата си върна се и седна до мен.
Стейси: Хари има ли нещо? Казах и го погледнах челюстта му беше здраво стисната.
Хари: Нищо важно просто нещо свързано с работата. Има малък проблем ще трябва да замина.
Стейси: Какво, къде?
Хари: В Париж. Каза, а аз кимнах.
Стейси: Може ли да те попитам още нещо? Казах а той кимна малко се притесних не искам пак да избухне.
Стейси: Амии исках да те попитам дали мога да продължа да ходя на училище. Казах а той стана и ме погледна.
Хари: Не! Каза и се обърна готов да тръгна на някъде, но аз станах и тръгнах след него. Няма да оставя това така той трябва да ми вярва.
Стейси: Моля те Хари! Остави ме да отйда имам още 2 години важно е! Казах а той се спря и се обърна към мен.
Хари: Каза Не точка!
Стейси: Хари аз съм на 16 моля те! Трябва да завърша трябва да имам добро бъдеще от това зависи голяма част от живота ми!
Хари: Няма да работиш аз имам достатъчно пари! Каза, а аз въздъхнах.
Стейси: Забога Хари знам, че няма да ми позволиш да работя, но аз самата имам нужда от това! Разбери ме моля те все някой ден ще трябва да се оправя сама трябва да завърша!
Хари: Защо не разбра няма да ти се налага да се оправяш сама! Знаех защо не иска да ме пусне.
Стейси: Знам какво си мислиш, но не е така! Кълна се в живота на всичко който обичам, че няма да избягам! Хари аз не искам да бягам ти си мъжа на живота ми в кръвта ми е вродено да те обичам и нищо дори да избягам няма да го промени! Казах доближих се до него и хванах лицето му в ръцете си.
Стейси: Хари повярвай ми няма да бягам никъде. Дори ако искаш прати някой с мен за да си по спокоен. Казах а той въздъхна сложи ръцете си на кръста ми и приближи лицето си до моето. Погледнах го в очите и моментално устните му се разбиха върху мойте. Придърпа ме максимално до себе си целувайки ме сърцето ми забърза ритама си и се задъхах. Целувахме се жадно и бързо стискаше ме силно в ръцете си. Когато въздухът ми свърши се отделих задъхана от него и допряхме челата си едно до друго.
Хари: Когато ме погледнеш с този невинен поглед полудявам. Каза задъхан с дрезгавия си глас което ме накара да настръхна и да прехапя устната си. Изръмжа и ме притисна срещу стената тялото му беше плътно прилепено към моето толкова, че едва дишах. Ръцете му бяха от двете страни на главата ми и дишаше много тешко гърдите му се вдигаха и спадаха бързо а очте му бяха променили цвета си.
Хари: Предизвикваш ли ме малката! Каза и приближи главата си до врата ми остави там малка целувка. Започнах да треперя и отново усетих странното чувство в стомаха си.
Стейси: Хари? Казах задъхано а той измънка в отговор и продължи да целува врата ми.
Стейси: Какво е това изгарящо  чувство в стомаха ми? Казах а той се засмя и ме погледна в очите.
Хари: Искаш ли да потуша това изгарящо чувство? Каза задъхан, а аз се притесних и погледнах към краката си.
Стейси: Аз..ъмм нерасположена съм Хари! Казах и се изчервих а той се засмя.
Хари: Това не е промлем. Каза ухилен, а аз се намръщих.
Стейси: ХАРИ! Казах а той се засмя по силно при което неволно и аз се усмихнах.
Хари: Добре де добре спирам! Каза и се усмихна с неговата пленяваща усмивка и прекрасни тръпчинки. Толкова му отива когато се усмихва става още по красив.
Стейси: Еее? Казах а той ме погледна разсеяно.
Хари: Какво ее? Каза, а аз извъртях очи.
Стейси: Може ли да продължа да уча?
Хари: Добре хубаво убеди ме, но ще има човек който ще бъде плътно до теб. Ще те кара на училище и ще те прибира ясно. Каза той, а аз се ухилих и се хвърлих да го прегръщам.
Стейси: Благодаря, благодаря! Казах а той се засмя.
Хари: Да, да а сега ела тук. Каза и тръгна към мен, но телефона му звъдна. Изпуфтя ядосъно и вдигна ядосън.
Хари: Кажи Зейн.. Да до мен е.. Я се успокой малко Малик.. Изчакай. Не разбрах какво се случва, но Хари ми подаде телефона и аз го взех.
Стейси: Зейн какво става? Казах и чух забързаното му дишане притесних се още повече.
Зейн: Моля те само не откачай!
Стейси: Забога кажи какво става умирам от притеснение!
Зейн: Мама и татко са в болница. Каза той, а аз изтръпнах и разширих очите си.
Стейси: Как така? Какво се е случило? Казах и докъто се усетя вече плачех.
Зейн: Претърпяли са катастрофа. Каза а аз изписках.
Стейси: Но как така? Добре ли са? Казах плачейки.
Зейн: Не знам пътувам към болницата!
Стейси: Коя болница?
Зейн: Ще пратя адреса на Хари. Каза и затвори започнах да плача силно а Хари дойде до мен и ме хвана защото щях да падна.
Хари: Какво стана? Какво ти каза Зейн? Каза Хари, а аз не можех да спра да плача.
Стейси: Р-роди-ителите ми в болница са! Казах едва
Хари: Защо? В коя болница?
Стейси: Зейн ще ти прати адреса! Хари заведи ме при тях моля те! Ако им се случи нещо какво ще правя без тях ще умра! Казах плачейки а той ме подпря на себе си и излязохме от къщата.

Пътувахме към болницата, а аз не спирах да плача.
Стейси: Боже моля те да са добре боже! Майчицата ми единствената ми! Ако се случи нещо с тях ще умра боже! Проплаках а Хари хвана ръката ми.
Хари: Не говори така ще се оправят. Каза Хари и спря колата пред болницата излезе и аз го последвах. Тичах към болницата а Хари ме следваше, но точно на входа се спрях.
Хари: Какво има? Защо спря
Стейси: Страх ме е какво ще видя вътре Хари! Изплаках.
Хари: Спокойно хайде ела. Каза и Влязохме на рецепцията казах името на майка си и баща си и ми казаха, че в момента са в операция, но можем да изчакаме в чакалнята. Кимнах и с Хари тръгнахме на там и видях Зейн беше седнал на един от столовете и беше прегърнал силно Джиа.
Стейси: Зейн! Казах а той се отдели от Джиа заплаках по- силно и се затичах към него прегърнахме се силно и заплакахме заедно.
Стейси: Защо са в операция? Много ли са зле Зейн? Изпкаках а той въздъхна.
Зейн: Не казват нищо просто стойм и чакаме. Операционната се отвори и от там искараха Мама и татко. Когато ги видях щях да припадна.
Стейси: МАМИЧКО. Извиках плачейки и тръгнах към нея, но Хари ме хвана и ме прегърна силно.