Danger H.S.

38 Глава

Стейси: Да сменим тази тема.
Конър: Добре. Последен въпрос обещавам.
Стейси: Стреляй.
Конър: Обичаш ли го още?
Стейси: Разбира се, че го обичам. Обичам го, но не бих търпяла всичко по тази причина. 
Конър: Разбирам. Боже отново ли от доста време ми става лошо от стрес.
Стейси: Конър, много съжалявам, но ми прилоша ще се качвам в стаята си.
Конър: Няма проблем. Какво ти е? Да отидем в болница.
Стейси: Нищо сериозно. От стрес ще си почина и ще мине.
Конър: Добре тогава. Обади ми се по късно, моля те.
Стейси: Ще го направя.

Измина почти месец от както съм без Хари. През ден говорех с Зейн обясняваше ми къде ме търси Хари и колко е полудял. Дори са се сбили мислейки, че Зейн ме прикрива. Даде ми съвет дори да не му се мяркам. Но колкото и да ми е мъчно за него не бих се върнала. От друга страна с Конър се зближихме много всеки ден се виждаме идва взима ме отиваме в къщата му гледаме филм вечеряме общо взето прекрасен човек. И като говорим за вълка той звъни.
Стейси: Да?
Конър: Здравей. Имам въпрос.
Стейси: Да?
Конър: Ще замина в Русия и ми трябваш спешно.
Стейси: Но как така?
Конър: Асистентката ми е в болница и няма кой да ме придружи. Само два дни не ми отказвай. И как се предполага, че ще мога да му откажа след всичко което направи за мен.
Стейси: Добре ще дойда.
Конър: Благодаря ти спасяваш ме.
Стейси: Моля те. След всичко което направи за мен това е нищо.
Конър: Отново ли това? Забрави ще дойда да те взема към два часа и тръгваме.
Стейси: Добре ще се приготвя. До скоро.

Пристигнахме в Русия дори вече бяхме в хотела който Конър беше резервирал.
Реших да си легна рано за да съм бодра утре, но не ми се получи Хари все повече ми липсва. Какво ли прави сега сигорно се чуди какво да ми причини когато ме намери или нещо друго от този сорт.
На сутринта станах с ужасно главоболие едва се оправих за да сляза на закуска.
Конър: Добро утро.
Стейси: Добро утро. Казах и седнах.
Конър: Изглеждаш зле. Отново ли ти прилоша?
Стейси: Да, но след малко ще ми мине. Няма да закусвам нямам апетит. На теб добър апетит. Казах и станах от стола.
Конър: Не се инати повече да отидем в болница. Може да е нещо сериозно.
Стейси: Няма нищо сериозно ще се оправя. Отивам си в стаята
Влязох в стаята и отидох до банята наплисках лицето си и се върнах в стаята. Главата ми се замая и затворих очи преди да падна на пода.

С Хари бяхме на площадка пълна с деца той ме беше прегърнал и гледахме децата.
Хари: Ти ще станеш много добра майка.
Стейси: Не, скъпи, със сигурност ще стана прекалено грижовна майка. Детето ще се измори от загрижеността ми. Ще бъдеш толкова прекрасна майка, че синът ни ще е луд по теб.
Стейси: Синът ни?

Отворих очите си и се огледах пред мен стоеше една жена след като огледах стаята разбрах, че съм в болница.
Стейси: Какво става? Какво ми е?
Тя се усмихна и ми подаде едно кутия не много голяма.
- Отворете и ще разберете. Отворих кутията вътре имаше мънички бебешки обувки.
Стейси: Тоест? Какво означава това?
- Бременна сте. Поздравления. Гледах я като гръмнаха всичко в мен се разтрепери. Но как, кога е станало. Разбира се последния път когато Хари беше пиян.
Стейси: Не мога да повярвам. Значи не е грешка или недоразумение?
- Проблем ли има?
Стейси: Не. Просто не знам как ще го задържа. Как ще го защитя? Ще ми стигнат ли силите?
- всички показатели са нормални. Няма проблем. В началото на бременността си. Остава само да съобщиш на бащата.
Стейси: На баща му? Сълзите който здържах се стекоха по лицето ми.
Стейси: Оставете ме сама. Жената кимна и излезе от стаята. Вътре в мен бие сърцето ти. Ти ли си сърцето на безкрайната ми любов? Как ще можеш да разтеш с такъв товар? Но щом ти започваш да живееш, заради теб ще започна да живея още веднъж. Ти си моето чудо. Сърце мое! Добре дошъл. В стаята влезе едно момченце което явно бяха настанили в моята стая.
- Защо плачеш?
Стейси: Може да съм получила най добрата новина в живота си.
- Но не се радваш.
Стейси: Защото няма никого с когото мога да го споделя.
- А на баткото отпред? Ако му кажеш, няма ли да се зарадва?
Стейси: Не знам.
- Ще отида да го извикам. Затича се и излезе. След секунда Конър влезе сам в стаята.
Конър: Какво става? Какво ти е? Лекарката каза, че е по добре ти да ми кажеш.
Стейси: Конър..аз. Бременна съм.