Danger H.S.

4 Глава

Отвотих бавно очи и премигнах няколко пъти от светлината която дразнеше очите ми. Случките от вчера изникнаха в съзнанието ми карайки ме да се изправя бързо от леглото на което бях. Огледах се из стаята и заплаках. Господи къде съм огледах се за петното от кръв на роклята си, но не бях с нея. Носех черна тениска стигаща до бедрата ми. Моментално заплаках с глас от спомена за мъртвия човек.
Стейси: ПОМОЩ ПОМОГНЕТЕ МИ! ТОЙ ГО УБИ УБИ ГО! Изкрещях плачейки. Вратата се отвори и ядосъния къдрокоско влезе в стаята гледайки ме ядосъно. Тръгна към мен, а аз започнах да ходя назад докъто гърба ми не опря студената стена.
- Как се казваш? Каза гледайки ме в очите.
Стейси: Н-няма да ти кажа. Казах тихо, а той стисна челюстта си и се приближи плътно до мен. Изкара пистолет и премина с него по устните ми. Моментално се разтреперих и се разплаках от страх не смеех да помръдна.
- Ще те питам само още веднъж как се казваш? Изсъска, а аз се свих.
Стейси: С-ст-ейси М-малик! Заекнах от страх и от плач.
- Малик значи..Зейн е твой брат? Каза с леден тон, а аз закимах с глава. Подсмихна се и с бавни движения започна да влачи пистолета към врата ми. Стиснах очи и изплаках силно.
Стейси: Моля те! Моля те недей да ме нараняваш! Казах едва през плача си.
- Нямам намерение да те наранявам за сега. Все пак ти си моя и ще си с мен до смърта си!Ако не си цяла как ще ме задоволявш? Каза и се доближи максимално близо до мен,а аз проплаках отново карайки го да се засмее.
- Кажи ми Стейси недокосната ли си? Каза с усмивка и погледа му премина през тялото ми и прехапа устни. Мълчах и плачех опитвайки се да не го поглеждам в очите. Та той уби човек пред очите ми. Нищо няма да му попречи да убие и мен.
- Ще ми кажеш ли или да проверя сам? Каза и ръцете му се озоваха на бедрата ми ,а аз разширих очите си и проплаках.
Стейси: Н- н-не а-аз.. Неможех да говоря нормално от страх.
- Някой докосвал ли те е? Каза тихо и главата му застана на згъвката на врата ми. Дъха му се зблъска с кожата на врата ми и постави лека целувка там.
Стейси: Не не са ме докосвали! Моля те пусни ме! Казах бързо.
Отдръпна се от мен и ме погледна в очите беше доста по висок от мен.
- Това е добре. Прави нещата по лесни. Няма да се налага да убия този който те е докосвал. Ти си моя и единствено аз имам право да те докосвам никой друг! Каза и сложи ръцете си на кръста ми пускайки ги до дупето ми. Веднага сложих ръцете си на гърдите му и го избутах с цялата си сила, но той дори не помръдна.
Стейси: Пусни ме! Моля те не искам да съм тук! Проплаках. А той ме погледна ядосъно.
- Млъквай! Ти си моя от както си се появила на този свят Колко пъти да ти повторя! Извика приличаше на ангел, а всъщност е същински дявол.
Стейси: Ти си луд! Ще се махна от тук ще видиш! Не можеш да ме държиш тук насила! Извиках трепереща.
- Наричаш половинката си луд? Трябва да те накажа ще те чукам докъто не припаднеш! Каза с стисната челюст. Докато мигна вече ме беше вдигнал и ходеше към леглото. Хвърли ме на леглото и се настани върху мен. Хвана ръцете ми над главата ми с своята една а с другата повдигаше тениската с която бях докато целуваше врата ми. Започнах да плача и да се дърпам.
Стейси: Не недей моля те съжалявам! Не го прави моля те! Казах плачейки, но той не ми обърна внимание целуваше ме като луд. Пъхна ръцете си под тениската хващайки гърдата ми. Тъкмо щях да изкрещя, но не можех да дишам. Господи не сега. От очите ми закапаха още сълзи сърцето ми биеше бързо. Започнах да се задушавам гърлото ми се стягаше. Онзи спря с действията си и ме погледна разшири очите си и изпсува.
- Какво ти е? Добре ли си? Каза бързо и стана от мен не можех да кажа нищо борех се за капка въздух, но не се получаваше. Изпсува още няколко пъти и прокара ръката си през косата си и искара телефона си.
- Ало Зейн какво и става на сестра ти? изглежда все едно се задушава...КАКВО?..Да да ще го направя..слушай после ще се занимавам с теб тя е на път да се задуши! Извика и затвори телефона тичайки на някъде. Забога аз ще умра, но това е по добре от колкото да остана цял живот с този престъпник. Очите ми започнаха да се затварят от недостигане на кислород когато той се появи тичайки. Постави хартиено пликче пред устата ми и ме изправи. Започнах да вдишвам бързо.
- Дишай скъпа. Спокойно всичко е наред дишай. Браво точно така. Говореше ми и галеше косата ми докато стисках пликчето и дишах бързо в него.