Danger H.S.

37 глава

Лежах на леглото в хотелската стая и умирах от притеснение ами какво ако Хари ме намери. И по важното е ако разбере за Конър просто не ми се мисли. Телефона ми звънна и аз подскочих мамка му Зейн сега какво ще му кажа.
Стейси: Да?
Зейн: Стейс къде си? Хари е полудял повече от обикновенно.
Стейси: Виж, Зейн добре съм. В един хотел съм не казвай на никого. Другото ще ти разкажа когато се видим. Колкото до Хари писна ми от болните му състояния приключих с него.
Зейн: Какво е направил пак?
Стейси: Забрави когато се видим ще ти разкажа. Как са Джиа и бебчето?
Зейн: Те са добре.
Стейси: Ами ти?
Зейн: Мога ли да съм добре след като знам, че ти не си добре.
Стейси: Батко, аз съм добре. Найстина съм добре. Няма защо да се тревожиш.
Зейн: Защо не дойде вкъщи? От къде намери пари за хотел?
Стейси: Батко, ще ти обясня всичко обещавам, но не сега. Трябва да затварям. Обичам ви целуни Джиа от мен. Оставих телефона до мен, но го грабнах отново взех листчето което Конър ми даде и набрах номера му все пак трябва да му благодаря.
Конър: Да?
Стейси: Конър, здравей. Аз съм Стейси.
Конър: Здравей. Проблем ли има?
Стейси: Не, не. Просто исках да ти благодаря отново.
Конър: Казах ти няма проблем. Какво ще кажеш да отидем на вечеря за да ми се отблагодариш?
Стейси: С удоволствие, но не мисля, че трябва да излизам от хотела.
Конър: Тогава ще вечеряме в хотела.
Стейси: Така става.
Конър: Добре до час ще съм в хотела.
Стейси: Добре. Ще те чакам.

Седяхме на една от масите в ресторанта на хотела и си говорехме. Конър ми разказваше за живота си за да се опознаем.
Стейси: Разказа ми за всичко само не и за твоята половинка. Не си ли я намерил все още? Видях как лицето му буквално се смени стана тъжен.
Конър: Това не съм го казвал на никого. Никой не знае освен най-близките ми за това ще ти го кажа. Искам и ти да бъдеш част от този малък кръг.
Стейси: Ако не ти е удобно няма нужда да ми казваш.
Конър: Не. Ще ти кажа. Бях на шестнадесет, когато започнах да я търся и на осемнайсет разбрах къде живее. Когато отидох в дома и не предполагах какво ще се случи. Мислех, че ще я взема и ще се приберем вкъщи. Но не стана така, когато отидох родителите и ми казаха, че е починала като малка на дванайсет години. Не им повярвах, но когато ме заведоха до надгробната и плоча им повярвах.
Стейси: Боже. Много съжалявам. Не трябваше да те питам.
Конър: Няма проблем. А ти защо бягаше и от кого?
Стейси: Аз...тъй като ти беше откровен с мен за всичко и аз ще ти разкажа.
Конър: Сигорна ли си?
Стейси: Да. Живеех си страхотно с мама и татко. Един ден с най добрата ми приятелка отидохме на парти. Там беше брат ми и други негови приятели който не познавахме и се оказа, че двама от тях са търсели мен и приятелката ми. Брат ми Зейн веднага се опита да ме изведе, но не се получи.
Попаднах в ръцете на безмилостен убиец. Хари моята половинка избягах от него и се срещнах с теб. Когато ни отвлякоха бях парализирана от страх. Повярвай ми не си виждал човек като него. Всеки ден ме тормозеше изкаше само тялото ми. Тъкмо започнах да свиквам с положението си, че някой ден ще бъда изнасилена. И един ден това найстина се случи, но не го направи Хари, а един луд който учеше в моето училище и ме мислеше за неговата половинка. След това бях в депресия не исках да живея. Скрих от всички какво е станало знаеха само най добрата ми приятелка и половинката на брат ми. Хари мислеше, че съм щастлива и отново започна да спи с всичко което ходи. А аз го обичах той също твърдеше, че ме обича. Един ден ми дойде в повече събрах смелост и му разказах всичко. Здобрихме се всичко вървеше добре за една година. Хари започна да ми изневерява да ме удря дори два пъти спа с мен без съгласието ми. Не издържах на това и пойсках да си тръгна, но той не ми позволи и ме заключи в стаята ми. На сутринта избягах през прозореца не изках да преча на брат ми и ето ме тук. Казах и изтрих сълзите си.
Конър: Преживяла си толкова много за момиче на твоята възраст.
Стейси: Не искам да ме съжаляваш. Разказах ти защото и ти ми разказа.
Конър: Не те съжалявам. Възхищавам ти се, че все още стойш на крака.