Danger H.S.

39 Глава

Конър: Какво?
Стейси: Така ми казаха.
Конър: Ъм предполагам това е страхотно. Поздравления.
Стейси: Не знам какво да правя Конър. Как ще се справя сама с дете ? Това е твърде много не мога да запазя себе си, как ще опазя детето?
Конър: Аз ще бъда до теб каквото и да решиш. Да останем тук ще стана баща на детето. Всичко ще бъде прекрасно няма да позволя да ви липсва нищо. Аз найстина знам, че е прекалено, но се влюбих в теб не знам как се случи.
Стейси: Конър аз не знам какво да кажа.
Конър: Каквото и да решиш с теб съм.
Стейси: Не мога Конър. Няма да мога да скрия детето от хари или да скрия Хари от детето. Трябва да се върна. Не мога да ти дам надежда съжалявам.
Конър: Както казах каквото и да решиш ше съм с теб.
Стейси: Аз найстина не искам да те принуждавал да правиш нещо което не искаш.
Конър: Не бъди глупава щом обичам теб обичам и детето ти то е част от теб. Ще се върнем заедно каквото и да си решила.
Стейси: Какъв човек си ти? Въобще човек ли си? Конър никой на твое място не би казал тези думи още по малко да направи всичко това.
Конър: Както казах обичам те. Бих направил всичко за любовта си. Щом искаш да се върнем още днес ще си тръгнем.

След 1 ден
Прибрахме се от Русия бяхме в къщата на Конър който настоя да остана с него за по сигорно ако ми стане зле. Нямах смелост да се обадя на Хари и да му кажа още по малко изках да видя реакцията му какво ли ще се случи.
Г.Т.Н.А.Х.
Какво направих по дяволите как можах да бъда такъв глупак за да направя всички тези ужасни неща та тя с нищо не го заслужаваше мамка му не беше виновна за нищо. Предполагам, че се обвинявах, че не можах да я спася преди да и се случи онова ужасно нещо. Толкова се обвинявах, че не можах да я предпазя в мига в който се здобрихме мислех, че всичко ще се оправи мамка му, но всяка вечер един и същ сън ме будеше как онова копеле я насилва, а аз не мога да направя нищо. Започнах да се напивам до припадак след това започнаха и жените и ударите дори веднъж направих ужасната грешка да я имам без тя да е съгласна. Не осъзнах какво всъщност стана преди тя да пойска да ме напусне. Тогава изведнъж изтрезнях.  На сутринта когато избяга се почувствах все едно съм изгубил сърцето си по дяволите. Но какво очаквах нима заслужаваше всичко това което и причиних държах се с нея като с животно. Първата ми мисъл беше, че е отишла при Зейн. Когато отидох се оказа, че не е там. Откачих от мисълта, че нещо може да и се случи отново. Проверих при родителите и пратих хората си при всичките и познати, но никъде не я намирах все едно потъна в дън земя. За втори път изпитвам това чувство и дори сега е по лошо не знам дори къде е. С момчетата бяхме в един от складовете трябваше да уредим една работа когато Зейн връхлетя вътре.
Хари: Зейн, какво става?
Зейн: Хари, трябва да ти кажа нещо.
Хари: Нещо за сестра ти ли?
Зейн: Не за... Не можа да довърши в помещението заваляха куршуми всеки хукна да се скрие и извадихме оръжията си започнахме да стреляме видях, че Зейн е ранен и Найл го издърпа до него. След няколко минути всичко спря.
Хари: Луй вземи няколко от хората и проверете дали е чисто. Луй тръгна, а с останалите момчета притичахме до Зейн който беше изгубил съзнание.
Хари: Момчета веднага трябва да го заведем в болницата.

Два часа по късно лекаря излезе от стаята на Зейн и каза, че е стабилизиран всички си отдъхнаха и Джиа най накрая спря да плаче. Всички слязохме в кафенето, а Джиа отиде до тоалетната.
Г.Т.Н.А.С.
Бях в стаята си и гледах филм с Конър когато телефона ми звънна на екрана се изписа името на Джиа и веднага вдигнах.
Стейси: Да?
Джиа: Стейс?
Стейси: Какво има плачеш ли?
Джиа: Зейн е ранен в болницата сме. Следхчутото веднага скочих от леглото и Конър също.
Стейси: В коя болница сте?
Джиа: Ще ти пратя адреса.
Стейси: Веднага идвам.
Г.Т.Н.А.Х.
Качихме се обратно при Зейн Джиа тъкмо се върна две сестри и доктора влетяха в стаята на Зейн.
Джиа: Какво става? Каза и отново се разплака.
Лиам: Ще разберем. Успокой се.
Няколко минути след това излязоха от стаята.
- Мойте съболезнования. Зад себе си чувах само плача на момичетата и дори на момчетата.
Хари: Но как така? Нали беше стабилизиран?
- Не му е достигнал кислород. Съжалявам. Обърнах се и видях Джиа да седи на един от столовете не мигаше не плачеше гледаше в една точка обърнах се отново и тогава я видях.
Г.Т.Н.А.С.
След като с Конър влязохме в болницата разбрахме в коя стая е брат ми и се затичахме към стаята когато чух какво каза лекаря ми се стори, че е някаква шега. Паднах на пода и извиках с глас плачейки.
Стейси: ЗЕЙН! ЗЕЙН! БРАТ МИ Е МЪРТЪВ! МЪРТЪВ Е! УМРЯ! Станах и се затичах към Хари той е виновен за всичко той въвлече брат ми в това. Казвах му да се откажат. Бутнах го силно в гърдите от което залитна.
Стейси: ЗАРАДИ ТЕБ! ЗАРАДИ ТЕБ БРАТ МИ Е МЪРТЪВ! КАЗВАХ ТИ! ЗАРАДИ ТЕБ! ЗАРАДИ ТЕБ! ЗАРАДИ ТЕБ! ТИ НЕ УБИ БРАТ МИ, МЕН УБИ! Крещях плачейки и го удрят в гърдите изведнъж ми причерня и припаднах.

Събудих се и се огледах чувствах се все едно ме е прегазил тир. Станах от леглото и излязох от стаята. Отидох до стаята в която беше Зейн всички бяха там Джиа не даваше признаци, че е жива. Обърнах се към доктора.
- Дойдох да взема брат си.
Конър: Стейси, това сега не е добра идея. Освен това още събират документацията. Въобще не му обърнах внимание.
Стейси: Тук ли Е? Казах и посочих стаята.
- Елате с мен.

На вратата пред която стоях пишеше морга.
- Готова ли сте? Кимнах и той отвори вратата. Видях брат да спи в студа завит само с един чаршав винаги е обичал да спи много.
Отидох до него и погалих лицето му.
Стейси: Сънливецът ми... лицето ти е много студено замръзнал си.. завих го повече с чаршафа и хванах ръката му и я сложих на корема си.
Стейси: Да те запозная. Ще станеш вуйчо!