Danger H.S.

40

Стейси: Ще станеш вуйчо! Всъщност подозирах, знаеш ли? Чувствах го. А после лекарката ми каза, че ще ставам майка! Почувствах, че вече не съм сама. После си помислих, че задължително трябва да кажа на Хари. Изтрих част от сълзите си опънат главата си назад въздъхнах и пак го погледнах.
Стейси: Мислих, мислих. Вътре в мен имаше странно чувство... Какво е станало с теб, Зейн? Какво е станало? Защо си толкова студен? Хванах ръцете му и ги стиснах, но не се оправяше.
Стейси: Хайде, ставай! Ставай! Хайде, Зейн! Разтърсих го, но не помръдна. Ставай! Тук ще завали сняг! Хайде! Ще замръзнеш тук! Ставай, Зейн! Стани, батко! Вдигнах главата му и го прегърнах опитах се да го изправя, но не помръдваше.
- Госпожо, моля ви.
Стейси: Умолявам те, батко, моля те, моля...
- Госпожо, пуснете го! Опита се да ме издърпа, но го избутах.
Стейси: Остави ме! Ставай, Зейн! Джиа те чака.
- Моля ви.
Стейси: МЛЪКНИ! Моля те, батко! Главата му клюмна извих така все едно бях вълк.
Стейси: Зейн... Хайде, събуди се вече. Хайде! Ако не можеш да вървиш, ще те тегля. Събуди се, Зейн. Събуди се, моля те! Хайде, Ставай! Зейн, братчето ми!
- престанете вече. Двама лекари влязоха и ме хванаха за ръцете и ме заличиха към вратата.
Стейси: Зейн! Изплаках изкараха ме от вън и видях Джиа да седи на столовете всички плачеха, а тя гледаше в пода.
Притичах до нея и коленичих на пода пред нея.
Стейси: Джиа, Джиа, брат ми е вътре! Джиа, Зейн спи вътре! Ръцете му са като лед! Да го извадим! Той е като лед... Джиа чуваш ли ме?! Разтърсих я и нещо падна от ръцете и на пода и издрънча.
Стейси: Защо халката на Зейн е в ТЕБ? ЗА БОГА ГОВОРИ!

След погребението
Все още не мога да повярвам брат ми, моят брат. Все още не мога да повярвам, че го няма адски ме боли. Джиа все още е в болницата предполагам утре ще я изпишат Ема е с нея. Надявам се, че лекаря и е помогнал да се осъзнае за две седмици. Конър е неотлъчно до мен казах на Хари, че е мой братовчед за да не прави проблеми. Не му казах за детето все още се чудя как да постъпя не ми остана никакъв здрав разум вече.

Бях в стаята си Конър и останалите вероятно бяха в хола, но аз не исках да ходя. Хари най вероятно отново го няма прави се че търси кой е убил брат ми. Телефона ми издаде звук, че съм получила съобщение отворих го и се загледах в видеото виждаше се как Парис влиза в стаята на Зейн говорят нещо след което Зейн започва да вика Парис взима една възглавница и тръгва към него след което видеото свършва. Сълзи се стекоха по лицето ми гадното чувство в гърлото ми започна да ме задушава повече. Как е могла да го направи. Хвърлих телефона и се затичах по стълбите към кухнята.
Връхлетях в кухнята и видях всички включително и Хари, когато погледа ми попадна на Парис превърнах не виждах нищо друго. Затичах се скочих срещу нея и я хванах за врата. Всички извикаха и се опитваха да я отърват.
Хари: Какво правиш?!
Стейси: ПУСНИ МЕ! ТИ СИ УБИЙЦАТА НА БРАТ МИ! Виках плачейки и я стисках силно Хари ме хвана през кръста и ме издърпа от нея.
Хари: Стейси, стига! Какво правиш? Ела тук! Извика, а аз се борех с него за да стигна до нея.
Стейси: НЕ! УБИЙЦА! ТИ СИ УБИЛА БРАТ МИ! ТИ СИ! ПУСНИ МЕ! ПУСНИ! ЩЕ ТЕ УБИЯ! Отново скочих и я хванах за врата, но Хари ме издърпа и ме прегърна така, че да не мога да мърдам.
Хари: Стейси, ела тук!
Стейси: ТИ СИ ГО УБИЛА! Крещях плачейки.
Хари: Какво означава това? Избутах го от себе си и го погледнах.
Стейси: ТЯ Е УБИЛА БРАТ МИ, ВИДЯХ С ОЧИТЕ СИ! УДУШИЛА Е БРАТ МИ С ВЪЗГЛАВНИЦА! БОЖИЧКО КАК МОЖА ДА УДУШИШ БРАТ МИ?! Обърнах се към нея и отново и се нахвърлих.
Хари: Недей! Моля те, успокой се! Дърпаше ме, но аз не я пусках. Издърпа ме от нея и ме задържа, а тя избяга през вратата.
Стейси: ПУСНИ МЕ! ВЕЧЕ И НА ТЕБ НЕ ВЯРВАМ! И ТИ ПРИКЛЮЧИ ЗА МЕН! Избутах го и излязох от къщата видях Парис да завива в една уличка и започнах да тичам. Настигнах я и я съборих на земята, а аз бях отгоре и.
Парис: Остави ме.
Стейси: Ставай. Хванах я за косата и я изправих.
Парис: Плашиш ме.
Стейси: Ти си убила брат МИ! ТИ си го УБИЛА! Моят брат! Извиках плачейки и я ударих, а тя падна.
Стейси: Признай си, разкажи как си убила брат ми. Хайде! Хванах челюстта и и я стиснах силно.
Стейси: Ще ми разкажеш всичко! За този, който ти е помогнал! За това какво си правила когато си влязла в стаята на Зейн! Как те е погледнал Зейн, когато е, разбрал, че ще го убиеш! За това как си го убила гледайки го право в очите! Разказвай! Ударих я отново и пуснах челюстта и.
Парис: Аз го убих. Чу ли? Аз убих Зейн. Кълна се, не изках да го убивам! Само отидох да говоря с него! Изках да ме изслуша, но той не изкаше да ме чуе! Изках да замълчи, но той не замълча! Не съм го убивали нарочно! Кълна ти се! Не изках да умре! Не изках! Затворих очи за момент заради чутото и ги отворих тръгвайки към нея.
Стейси: Значи си изкала да накараш брат ми да замълчи?! Единствено, за да скриеш греха си си го УБИЛА? Натиснала си възглавницата за да замълчи той? Задушила си брат ми, за да замълчи?! Така ли? Свалих суйтчара си и го натиснах към лицето и.
Стейси: Задушила си брат ми, за да замълчи?! Задушила си брат ми, за да замълчи?! Задушила си брат ми, за да замълчи?! Кажи, кажи?! Задушила си брат ми, за да замълчи?! Виках и притисках суйтчара към лицето и силно. Махнах го и го хвърлих на земята. Отново хванах врата и и го стиснах.
Стейси: Няма да те убия Парис! Изках да видя как с всеки ден ше страдаш! Хванах главата и и започнах да я удрям в асфалта.
Парис: Става нещо. Помогни ми бебето МИ! Пуснах я и станах от нея.
Стейси: Бременна ли СИ?
Парис: То не е виновно помогни МИ! Нека не му се случи нищо. Заплаках силно и се хванах за главата.
Стейси: Това дете е по невинно от теб! Стой тук.
Изтичах до къщата и извиках Лиам да я заведе в болницата.
Стейси: Конър да си вървим от тук. Да вземем Джиа и да се махаме.