Danger H.S.

14 Глава

Върнах се и отидох до Емма която ми се усмихна. Погледнах към Хари изглеждаше съвсем спокоен момчетата също. На вратата се почука и Найл отиде да отвори, върна се следван от един мъж най много на трийсед. Отйде до Хари и огледа раната на крака му.
- Как се случи приятел? Каза мъжа и се засмя и Хари го последва, а аз и момичета гледахме объркано. Забога та тези са луди прострелян е, а те седят и се хилят.
Хари: Зарежи сега това смятам да натикам шибания пистолет в шибаното гърло на Кен! Изсъска Хари онзи започна да се занимава с раната, а аз извърнах поглед за да не ми стане лошо отново. Явно Хари забеляза тъй като се обърна към мен за секунда.
Хари: Стейси можеш да се качиш горе. Каза и аз кимнах точно тогава се чуха отново крясъците на Джиа и хлопането на врата. Зейн слезе по стълбите и се държеше за главата. По врата му имаше драскотини от нокти, косата му беше рошава а от главата му се стичаше струйка кръв. Всички ахнахме и аз изтичах до него.
Зейн: Не го прие добре!
Стейси: Ти какво си мислеше, че ще се прави че нищо не е станало? Нямаш представа това какъв шок е! Как е тя?
Зейн: Мисля че е на път да получи нервна криза! Каза
Стейси: Ще се кача при нея. Казах а той кимна, качих се по стълбите и проследих звука от крясъци и плач. Видях, че от външната страна на вратата е оставен ключ явно Зейн я е заключил. Отключх вратата и влязох бързо вътре заключвайки отново. Джиа беше седнала на пода и плачеше, бързо тръгнах към нея и седнах до нея на пода. Вдигна главата си и ме погледна с зачервени очи от плач.
Стейси: Джиа знам че в момента си изплашена до смърт! Не знаеш още какво се случва и каквото и да ти кажа ще е безмислено, но моля те повярвай ми Зейн няма да те нарани обещавам не плачи моля те! Казах тихо и хванах ръката и.
Джиа: Ти от къде знаеш! Та той ме довлече тук против волята ми! Изхлипа тя.
Стейси: Зейн е мой брат повярвай ми той не би позволил дори косъм да падне от главата ти! Търсеше те много време Джиа той те обичаше оше преди да те намери! Найстина повярвай ми той няма да те нарани бъди спокойна той не е като Хари!
Джиа: Кой е Хари? Каза тя а аз въздъхнах.
Стейси: Той е моята половинка, тук са също най добрата ми приятелка Емма и още две момичета Роуз и Бела не си сама.
Джиа: Виж моля те помогни ми да се махна от тук! Говори с брат си да ме пусне от тук! Моля те баща ми почина а мама е много болна! Само мен си има трябва да се грижа за нея! Изплака тя а аз я прегърнах.
Стейси: Мила много съжалявам! Ще направя всичко възможно за да убедя Зейн, но немисля, че ще те пусне просто така, но може да се съгласи да ходиш да виждаш майка си. Казах а тя изхлипа на рамото ми.
Джиа: Аз трябва да съм до нея всеки ден! Разбираш ли тя може да си отйде всеки момент!
Стейси: Обещавам ще говоря с Зейн! Казах и се изправих.
Джиа: Моля те Убеди го!
Стейси: Спокойно ще направя всичко което мога, а ти не плачи чу ли! Казах а тя кимна и аз излязох от стаята.
Хари лежеше на дивана останалите момчета и момичета ги нямаше явно са се прибрали. Зейн седеше на един стол срещу Хари Лиъм седеше на друг диван а Емма до него.
Зейн: Как е тя? Каза а аз въздъхнах.
Стейси: Зле е Зейн майка и е много болна каза че всеки момент може да почине! Иска да я пуснеш за да се грижи за нея! По добре върви при нея и поговорете, но не я плаши! Казах а той кимна и се качи по стълбите. Седнах на мястото му и погледнах Хари.
Стейси: Хари добре ли си?
Хари: Добре съм време е да си вървим. Каза и се исправи от дивана а Лиам го потупа по рамото.
Лиъм: Чао Хаз ще се видим утре. Каза Лиъм а Хари Кимна обърнах се към Емма и се прегърнахме.
Стейси: Пази се Моо!
Емма: Ти също Стейс! Пуснах я и с Хари излязохме от къщата стигайки до колата.
Стейси: Ъмм Хари ако искаш аз мога да карам. Кязах и го погледнах.
Хари: Нее добре съм! Каза и се качихме в колата.

С Хари си бяхме вкъщи той си почиваше в стаята аз си правех чай. Реших да се кача да видя как е и дали иска нещо все пак съм човек. Качих се по стълбите и влязох в стаята виждайки го да лежи на леглото и да бърника в телефона си.
Стейси: Хари! Казах а той отклони погледа си от телефона и ме погледна.
Хари: Какво има?
Стейси: Нищо аз просто се чудех ъмм правя си чай! Искаш ли и ти или нещо друго? Казах и погледнах към пода, чух как става от леглото и пристъпва към мен. Вдигна главата ми и ме погледна в очите.
Хари: Я виж ти някой май се притеснява за мен! Каза и за миг докосна устните си с мойте.
Стейси: Азз..таковаа..отйвам за чая. Казах и тръгнах да излизам от стаята мамка му защо се изчервих. Чух как се смее и хвана ръката ми връщайки ме на мястото ми. Бях с гръб към него, но той се приближи до мен като сложи ръцете си около ханша ми и ме притисна силно в себе си. Задъхах се когато приближи устните си до вратът ми и дъхът му се зблъска с кожата ми. Започна да целува вратът ми настоятелно притискайки ме силно към себе си. Усетих подутина срещу дупето си, не знам какво ми стана усетих странно чувство вътре в себе си. Разумът ми казваше да се отдръпна, но не мърдах от мястото си тялото ми откликваше на всяко негово докосване. Обърна ме към себе си и впи устните си в мойте жадно. Отвърнах на целувката ръцете му шареха по тялото ми и се спряха на дупето ми стискайки го. Вдигна ме и ме сложи на легллото без да прекъсва целувката. Мозъка ми всякъж беше изключил интересуваше ме само това да го целувам. Надигна се и свали тениската си, а след това и моята. Започна да целува откритата кожа на гърдите ми от сутиена. Захапа меката кожа на гърдите ми, а аз нададох стон. Ама какво правя полудях ли щях да се отдам на Хари!
Стейси: Хари, Хари недей не съм готова! Казах и се опитах да го избутам.
Хари: Довери ми се? Каза а аз се исмях.
Стейси: Да ти се доверя след всичко! Хари та ти ме отвлече и какво ли още не! Дори ме напляска мисля че никога няма да мога да ти се доверя! Казах и станах от леглото излизайки бързо от стаята.