Danger H.S.

34 Глава

Сълзите се стичаха от очите ми, но усмивката грееше на лицето ми. Той не се е отказал от мен въпреки всичко. Станах от леглото облякох дънки и блуза и излязох от стаята. В хола бяха Джиа брат ми и останалите.
Стейси: Къде е Хари?
Лиам: Най-вероятно тренира в залата.
Стейси: Заведете ме при него.
Зейн: Възнамеряваш ли да ми кажеш какво се е случило по дяволите?! Брат ми се изправи и дойде до мен.
Стейси: Батко виж, трябва да намеря Хари. Джиа ще ти разкаже всичко което искаш да знаеш. Луи моля те да тръгваме.

Благодарих на Луи и му казах, че може да върви. Влязох в помещението от вътре се чуваше някакъв звук забързах крачката си и когато то видях застинах. Хари беше гол до кръста целия облян в пот удряйки крушата която висеше. Поех си дъх и събрах малкото останала смелост, която ми беше останала.
Стейси: Хари? Движенията му спряха и бавно се обърна към мен.
Ръкавиците паднаха на пода очите му бяха насълзени. За бога той да не плаче? Тръгнах с бавни крачки който се превърнаха в тичане прегърнах го силно без да ме интересува колко е потен, когато ръцете му се явиха около мен се почувствах в безопасност.
Стейси: Мислех, че ме ненавиждаш. Измина известно време преди да заговори.
Хари: Не те ненавиждам. Защо не ми каза? Отдръпна се от мен и седна на пода заедно с мен в скута си държеейки ме здраво.
Стейси: Беше ме страх. Умирах от срам от случилото се бях в шок не знаех какво върша. Сълзите се разпиляха по лицето ми.
Хари: Разкажи ми всичко.
Стейси: Помня всичко. Помня дори какъв вкус имаха сълзите ми. Видях го един ден в училище. Говорихме само веднъж дори не съм му обръщала внимание знаех само името му. Когато Шон го видя да ми говори го разкара Мислех, че просто е любезен. Деня когато ме отвлече Шон ме взе от училище и когато слезе от колата той го удари и Шон припадна. Изплаших се и слязох от колата започна да ме гони и ме хвана. Когато се съвзех осъзнах, че се намирам на яхта. Казвах му да ме пусне, че искам да си тръгна, но той повтаряше, че няма да ме пусне отново. Повтаряше, че нямало да го оставя показа ми снимка негова и на момиче което прилича на мен. Спрях за момент за да си поема дъх и изхлипах.
Хари: Продължавай. Зелените му очи ме гледаха с емоция която не можех да разбера.
Стейси: Донесе някаква булчинска рокля каза ми, че ако я облека ще ме пусне. Взех я и отидох да я облека, когато я облякох вратата се отвори той влезе. Повтаряше, че щял много да ме обича. Казвах му, че не искам да не го прави да ме пусне крещях с цял глас тогава той ме удари и загубих съзнание. Помещението се огласи от плача ми, но той намаля, когато чух подсмърчането му. Очите му бяха затворени челюстта му стегната. Болеше го, болеше го дори колкото мен.
Стеюси: Помня, когато се събудих. Ще ми се да бях умряла точно в онзи момент когато видях, че съм гола, а роклята беше захвърлена. Не знаех къде съм. Какво става болката, страха и срама ме превзеха. Виках името ти. Виках те, но теб те нямаше, Хари. Бях сам сама с онзи психопат. Развиках се и когато той отвори вратата го изритах и излязох. Виках за помощ, но никой не чуваше. Тогава това да скоча в морето и да умра ми се стори като дар от бога. И скочих студената вода ме пронизваше, а булчинската рокля тежеше беше трудно да плувам с нея. Той се приближаваше към мен борех се, но отново ме хвана. Проплаках, а той отвори очите си кълна се, че сърцето ми се сви от прекрасните му очи се стичаха сълзи. Бързо ги изтри и хвана лицето ми в ръцете си.
Хари: Съжалявам. Прости ми трябваше да преобърна света и да те намеря. Как можах да те оставя толкова време в ръцете на този психопат?!
Стейси: Ти те си виновен за нищо. От къде можехме да знаем, че всичко това ще се случи? Хари, ако сега кажеш, че повече не искаш да ме виждаш и, че всичко между нас приключва ще те разбера и ще те оставя намира. Не искам това, че бях докосване от друг да ти тежи по някакъв начин и всяка вечер да ляга между нас. Изхлипах, а той целуна устните ми за кратко преди отново да ме погледне в очите.
Хари: Никога. Никога няма да те оставя. Ти си моя. Моята жена никога няма да мога да те оставя дори да искам. Обичам те и би ми тежало ако си се наслаждавала на това което се е случило. Не казвам, че сега не ме боли всичко в мен гори повярвай ми. Иска ми се онзи да беше жив за да премахна това чувство, че не можах да направя нищо за да те защитя.
Стейси: Не го споменавай моля те. Искам да забравя всичко това.
Хари: Ще го забравиш. Ще го забравим. Ти си много силна по-силна си и от мен. Ще се справиш с това.
Стейси: Ще се справим.
Хари: Точно така. Да се прибираме вкъщи.

Влязохме вкъщи и затворихме входната врата не чаках и секунда преди да впия жадно устните си в неговите. Ръцете му мигновенно се озоваха на кръста ми и ме притиснаха повече към него. Когато ни свърши въздуха се отделихме, но той продължаваше да целува врата ми.
Хари: За бога толкова много ми липсваше. Толкова исках да те усетя срещу себе си. Каза докато ме целуваше.
Стейси: И ти ми липсваше много. Моля те, накарай ме да забравя за всичко. Искам по тялото ми да останат твойте следи и твоя аромат.

Озовах се на спалнята всичките ти дрехи бяха разпилени из стаята. Бяхме кожа до кожа разтапях се под докосването му. Когато влезе в мен и ме изпълни и двамата изтенахме силно.
Хари: Мамка му скъпа! Изрева и започна да се движи.
Стейси: Хари, усещам те в стомаха си!

Той успя накара ме да забравя всичко. Всеки инч от тялото ми беше белязано и ухаеше на него