- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно.
- Млъквай ти вече си моя от както си се появила на този свят колко пъти да ти повторя! Извика момчето приличащо на ангел, а всъщност бе същински дявол.
- Ти...
Отново часът е 3:00, отново седя на терасата и хлипам отново той е причината, нищо ново, просто спомени продължават да ме заливат като вълни. Защо го няма, къде е, буден ли е, добре ли е. Надявам се да е добре, но аз не съм...откакто го няма нищо не е същото имам дупка в сърцето, която не спира да боли, а казват, че времето лекува, с всеки изминал ден ме боли все повече нищо не е излекувано. Как можах да направя това как. Месец не бях излизала от къщата отслабнах драстично. Е го бях виждала питах брат си и момчетата за него, но винаги избягваха темата. През този един месец само съществувах имах чувството, че в гърдите ми сърцето ми е спряло да бие. Никога не бях усещала такава болка отвратена съм от тебе си дори не исках да се погледа в огледалото.
Днес до колкото разбрах от брат ми Найл има рожден ден довечера ни чакал всички на клуб. Стейси: Джиа, няма да дойда. Казах на Джиа която седеше в стаята ми пред мен с молещи очички. Джиа: Та ти не си излизала от месец! Погледни се Стейс трябва да се стегнеш! Пък и нали искаше да го видиш ето ти възможност. Стейси: Добре, но само за малко и после си тръгвам. Казах, а тя заподскача. Джиа: Добре както искаш. Важното е, че те навих. Стейси: Джи, не трябваше да му казвам толкова тежки думи погледът му все още е в мислите ми. Джиа: Стейс, нали знаеш? Без да желаеш, убиваш някого някъде. Без да подозираш отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед. Без да осъзнаваш раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твойте думи? Стейси: Знам го. Не исках да ме гледа с отвращение и при всеки поглед да си спомня за това, че съм била т друг и да го боли. За това предпочетох да го откажа от себе си и да го накарам да ме мрази. Познаваш го, не би допуснал някой да ме погледне, а виж ме сега дори мен ме е срам от самата себе си. Джиа: Стейс, ти не си виновна за случилото се. Да на Хари щеше да му отнеме известно време да свикне, но в никакъв случай не би те обвинявал за това. Стейси: Както и да е да се оправяме за довечера. Цял ден Джиа избираше рокли и нищо не и се хареса. Стейси: Джиа престани няма да я облека. Джиа: Напротив облечи я. Изпувтях и взех роклята за да я облека
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
