Danger H.S.

9 Глава

Отворих бавно очи и премигнах няколко пъти. Огледах се и осъзнах, че се намирам в някаква стая. Хванах се за главата защото ме болеше ужасно много спомних си всичко което стана и се засмях леко. Ето защо не трябва да се лъже, но нямах избор. Станах бавно от леглото и излязох от стаята. Не бях в къщата на Хари явно още сме в къщата в която Хари ме доведе. Огледах се не знаех на къде да тръгна тъй като не познявам къщата. Слязох по стълбите и видях момчетата и Емма да седят.
Когато ме видяха Зейн,Емма и Хари станаха бързо а Емма дойде и ме прегърна.
Емма: Стейс добре ли си господи така се изплаших когато разбрах! Каза а аз кимнах.
Стейси: Добре съм Моо! Казах и погледнах Хари и Зейн още се гледаха на кръв. Хари дойде до мен и Хвана ръката ми.
Хари: След като вече си добре си тръгваме имаме доста да говорим. Каза Хари и ме дръпна към вратата, но Зейн реагира бързо и хвана другата ми ръка дърпайки ме към него, но Хари също не ме пусна. Китките ми моментално започнаха да парят от болката.
Хари: Ако не я пуснеш веднага ще довърша това което бях започнал по рано,но този път няма да спра! Изсъска Хари, а аз разширих очите си. Зейн тръгна да казва нещо, но аз бързо го прекъснах.
Стейси: Зейн моля те! Казах и поклатих в глава в знак да замълчи. Зейн пусна ръката ми и Хари ме издърпа извън къщата.
Хари караше бързо а аз дишах учестено. Господ да ми е на помощ когато се приберем. Много е ядосън за това, че се опитах да избягам. Хари спря колата и слезе, а аз го последвах. Отключи входната врата хвана ме за лакътя и ме вкара в къщата. Затвори вратата с трясък и се обърна към мен. Моментално се обърнах и започнах да бягам към стаята в която спах. Беше глупаво да бягам знам няма къде да се скрия все пак съм в неговата къща, но се изплаших и краката ми сами деистваха. Тичах по стълбите чувах стъпките му след мен. Сърцето ми биеше лудо. Отворих вратата на стаята и взех ключа който беше в ключалката. Явно Хари е забравил да го вземе за което в момента се радвам. Взех ключа и заключих два пъти и се отдалечих от вратата. Хари опита да отвори, но когато разбра, че съм заключила започна да псува и да блъска по вратата. Боже помогни ми, помогни ми боже.
Хари: ВЕДНАГА ОТВОРИ ИЛИ ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ СТЕЙСИ! Извика Хари сега дори е по ядосън дори да му отворя и да се извиня няма да мине. Не трябваше да го правя само стана по зле. Продължаваше да блъска по вратата силно, мисля че всеки момент ще се изтръгне от пантите.
Хари: СТЕЙСИ ВЕДНАГА ОТВОРИ ИЛИ ЩЕ РАЗБИЯ ВРАТАТА! Това нетрябва да се случва ако сега е на ниво полудял то ако не отворя и се наложи да разбие вратата ще отиде на ниво откачил. Изтичах до вратата и отворих след това бързо се отдръпнах от вратата. Отвори вратата и тя се трясна в стената от силата с която я отвори. Погледна ме с убийствен поглед и тръгна към мен. А аз започнах да ходя назад. Гърба мисе опря в стената и нямаше къде да избягам. Хари се притисна в мен и ме хвана за врата но без да стиска силно.
Хари: КАКВО СИ МИСЛИШ АА? ПЪРВО ОПИТА ДА ИЗБЯГАШ А СЕГА БЯГАШ ОТ МЕН И ДОРИ ЗАКЛЮЧВАШ ВРАТАТА! Извика Хари а аз започнах да треперя очите му не изпускаха мойте.
Стейси: Хари, Хари съжалявам моля те! Казах а той ме гледаше все едно ще ме убие.
Хари: Казах ти че ще те накажа ако се опиташ да направиш нещо! Ти сама си си виновна! Изсъска и ме задърпа към края на леглото. Започнах да крещя и да се дърпам когато откопча копчето на дънките ми. След доста ритане викане и опити за удряне от моя страна незнайно как, но успя да свали дънките ми. Седна на края на леглото и ме издърпа така, че да легна на колената му. Разбрах на къде отидат нещата и моментално започнах да плача и да се опитвам да стана, но не ми позволяваше държеше ме силно.
Стейси: ХАРИ НЕДЕЙ МОЛЯ ТЕ! НЕГО ПРАВИ ОБЕЩЯВАМ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЯГАМ И ДА ТЕ ЯДОСВАМ! САМО МЕ ПУСНИ МОЛЯ ТЕ НЕ ГО ПРАВИ! Извиках плачейки.
Хари: Трябваше да помислиш по рано за това! Трябва да си получиш наказанието другия път няма да си помисляш да направиш нещо такова и ще ме слушаш! Изсъска и свали бикините ми при което изкрещях и заплаках по- силно.
Стейси: Хари забога ще те слушам ще правя каквото кажеш остави ме! Извиках плачейки.
Хари: Късно..всеки път когато те ударя искам да казваш, че ще бъдеш добра ако не го кажеш ще бъда принуден да те напляскам още десет пъти! Каза Хари и преди да мога да кажа нещо се чу силно ПЛЯС извиках толкова силно че имах чувството че са ме чули в другия край на света боже толкова боли!