Danger H.S.

29 Глава

Звука от нечий телефон ме накара да отворя очи погледнах към Хари който опипа нощното шкафче взе телефона си и прочете името на екрана. Преди да вдигне простена копелето Малик.
Хари: Да Зейн? Идиот туку що я събуди! Да добре е..не ми казвай какво да правя... добре ще и кажа. Приключи разговора и се засмя след като се обърна към мен.
Хари: Добро утро. Каза и целуна усните ми за кратко.
Стейси: Добро утро. Брат ми? Казах и се засмях.
Хари: Да пита как си и искаше да ти предам, че те обича.
Стейси: Защо се дразните постоянно?
Хари: Предполагам, че е защото знае, че чукам сестра му и аз бих се държал така.
Стейси: ХАРИ! Сега се сетих да те попитам. Половинката на Парис още ли не я е намерил?
Хари: Не. Не искам и да си помислям какво ще правя когато това се случи.

След 2седмици

Чувствах се много по добре вършех всичко както преди въпреки, че Хари възразяваше. Времето беше станало студено както всеки път преди коледа. Обичам този празник винаги се събирахме цялото семейство. За първи път няма да съм заедно с семейството си, но и за първи път ще прекарам коледа с Хари. Знам, че той не е особенно развалнуван, но все някак си ще го убедя да го отпраднуваме.
Тъкмо се облякох и Хари излезе от банята без тениска.
Хари: За къде си се облякла? Каза и отиде до гардероба изкара черна тениска и я нахлузи върху себе си.
Мамка му сега пак ще се развика.
Стейси: Ще ходя на училище. Смени си тениската ще замръзнеш. Казах бързо и видях как челюста му се стегна.
Хари: Да не полудя?! Няма да те пусна да излезеш в това състояние! Извика ми.
Стейси: Хари няма ми нищо честно. Ако ме болеше сега нямаше да стоя пред теб и да правя всичко това. Добре съм омръзна ми да лежа. Моля те! Липсва ми стария ми живот! Не знаеш какво е да стоиш постоянно като затворник преди излизах забавлявах се с Емма! Знам, че не можеш да направиш нищо за това не се сърдя, но поне ме пусни на училище моля те! Гледах го тъжно и видях как погледа му омекна.
Хари: Хубаво ще се обадя на Шон да те вземе. Не знам как ме убеди, но ако има нещо веднага да ме уведомите дори и да те заболи леко. Каза, а аз се усмихнах и го прегърнах силно през кръста, а той прати съобщение на Шон.
Стейси: Благодаря ти мечо! Казах прегръщайки го и усмихвайки се гърдите му се разтресоха което значи, че се е расмял.
Хари: Мечо? По странно не са ме наричали! По принцип прякора ми е Дявола!
Стейси: Не погледни когато ме прегърнеш не се виждам обгръщаш ме точно като мече.
Хари: Добре добре стига лигавщини. Чу се клаксон и аз подскочих.
Хари: Шон е тук. Взех си чантата и облякох якето си.
Стейси: Тръгвам ще се видим след обяд пази се.
Хари: Тръгвай и внимавай. Кимнах му и излязох.