Danger H.S.

27 Глава

Стейси: Хари? Казах и тръгнах към него. Преди да стигна до него той тръгна към мен и ме прегърна силно. Защо плаче? И кое е това момиче?
Стейси: Какво става? Казах след като се отдръпна от мен.
- Здравей аз съм Парис сестра съм на Хари. Каза и подаде ръката си. Погледнах шокирана към Хари и той кимна. Обърнах се към Парис и хванах ръката и.
Стейси: Здравей аз съм Стейси. Казах и и се усмихнах.
Парис: Брат ми е късметлия с жена като теб. Много си красива! Личи си, че си мило момиче и те е грижа за брат ми.
Стейси: Благодаря ти. Хари може ли да дойдеш за секунда? Казах, а той кимна хванах ръката му и тръгнахме към кухнята.
Стейси: Хари как така сестра? Не си  ми казвал, че имаш сестра.
Хари: Знам дълго е за обяснение до скоро аз самия не знаех жива ли е или не.
Стейси: Моля?!
Хари: Просто ме прегърни и бъди до мен! Каза и ме прегърна силно аз също увих ръцете си около него.
Стейси: Винаги ще съм до теб! Казах и поставих малка целувка на свивката на врата му.
Стейси: Предполагам ще остане тук?
Хари: Да разбира се това е нейн дом.
Стейси: Така е щом е твоя сестра всичко твое е и нейно. Казах и му се усмихнах, а той ме целуна.
Хари: Казвал съм го и преди благодаря се, че ми се падна най милата, красива, нежна и добра жена на света! Каза и ме целуна отново, а аз се изчервих.
Стейси: Не, не просто съм човечна. Сестра ти значи същото за теб което Зейн значи за мен. Не бих и могла да постъпя по друг начин още повече след като е била далеч от теб! Тя е твоя сестра твоя плът и кръв щом ти я обичаш държиш на нея и я искаш вкъщи значи и аз ще  го направя. Усмихнах му се, а той ме гледаше с обожание.
Хари: Обичам те! Каза и ме притисна към себе си в прегръдка. Не бях чувало тези думи от него не мислех, че някога ще ги чуя.
Стейси: Аз амм..такова... Парис сигурно е изморена да и дадем стая, а после ще ми разкажеш всичко. Казах и той кимна. Слязохме при Парис която стоеше на дивана и гледаше в една точка.
Стейси: Парис предполагам, че си изморена качи се горе и си избери стая която ти харесва. Вземи си вана или душ ще се отпуснеш, а ако нямаш дрехи ще ти заема от мойте. Казах и и се усмихнах.
Парис: Благодаря! Каква добра и досетлива снаха си имам! Каза и двете се засмяхме. Имаше прекрасна усмивка също като Хари двамата си приличат адски.
Когато си избра стая се качих в моята стая за да и дам дрехи, а Хори се къпеше.
Взех бельо което не съм ползвала клин и блузка. Почуках и влязох.
Стейси: Хей! Казах и седнах да нея на леглото оставяйки дрехите.
Парис: Хей!
Стейси: Донесох ти дрехи ако не са ти удобни или нещо друго ще си избереш друго.
Парис: Няма нужда Благодаря!
Стейси: Добре тогава ще изляза ти си вземи душ. Казах и станах от леглото, но тя хвана ръката ми.
Парис: Чакай! Може ли да поговорим моля те ще се пръсна!
Стейси: Разбира се кажи. Казах и седнах обратно.
Парис: Разкажи ми за брат ми моля те! Каза и едва не се разплака видях как се насълзиха очите и.
Стейси: Как така да ти разкажа? Ти не го ли познаваш? Казах, а тя разклати глава в знак на отрицание.
Парис: Не. Бяхме много малки когато ни разделиха. Разкажи ми моля те! Каза и сълзи се стекоха от очите и.
Стейси: Амии... Хари е много избухлив бързо се изнервя и също толкова бързо се успокоява. Грижи се и закриля хората който обича разбрах го за краткото време през което съм с него. През повечето време найстина е изнервящ, гаден дори жесток, но незнайно как изведнъж се променя. В един момент иска да те убие, а в следващия пита дали си добре! Казах и се засмях леко. Опитва се да не показва прекалено чувства, но по- някога не успява, по- някога си проличава, че човешко сърце бие в гърдите му. Не знам дали знам дали знаеш за това с което се занимава, но мисля, че точно това го е превърнало в такъв човек. Налагало се е да стане такъв за да оцелее, но аз се опитвам да променя това поне малко и ще дам всичко от себе за това.
Парис: Значи такаа брат ми прилича на баща ни. А каква е вашата история?
Стейси: Ами знаеш за това с половинките? Та една вечер с най добрата ми приятелка отидохме на парти на което бяха Хари, Найл, Луи, Лиам и брат ми Зейн. Не ги познавах не ги бях виждала никога. Брат ми обаче се изнесе от вкъщи запознал се с тях и станал част от тяхната група. Та брат ми знаеше, че принадлежа на Хари, но си бил мълчал за да държи Хари далеч от мен. На партито Лиам беше хванал приятелката ми Ема неговата половинка отидох за да и помогна и Хари ме видя след което ме отвлече.
Парис: Уха! И какво се примири ли се?
Стейси: Разбира се, че не не му се подчинявах и опитах да избягам, но не успях както виждаш. Нищо от това не доведе до добро винаги аз си го изкарвах. Казах, а тя подскочи.
Парис: Насили ли те?!
Стейси: Не, не не се стигна до там. Имаше няколко опита, но не ме е изнасилил. Казах и тя си отдъхна.
Парис: А посягал ли ти е? Кимнах и погледнах към земята.
Парис: Мамка му найстина прилича на татко!
Стейси: Какво значи това? Какъв е бил баща ви?
Парис: Удряше мама. Не ми се говори за това моля те. Каза и аз и кимнах.
Стейси: Както искаш. Ще отида при Хари лека нощ. Казах и станах тръгвайки към вратата.
Парис: Лека нощ. Излязох и отидох до нашата стая влязох вътре тихо. Хари лежеше и беше затворил очи ръцете му бяха зад тила му. Приближих се до леглото и легнах до него. Усетил, че съм до него се обърна към мен и ме придърпа към себе си. Отвори очи и ме целуна за кратко.
Стейси: Хей. Казах и му се усмихнах.
Хари: Хей. Каза и ме целуна още веднъж след което изпувтя. Знаех, че нещо му тежи, но мълчи.
Стейси: Искаи ли да ми споделиш? Казах, а той ме погледна объркано.
Хари: Какво?
Стейси: Има нещо което те мъчи, но не искаш да ми кажеш. Сигорна съм, че е свързано с Парис и семейството ти? Казах и хванах ръката му.
Хари: Пфф не мога да повярвам, че това е тя беше толкова малка когато я видях за последно.
Стейси: Какво е станало? Разкажи ми защо сте се разделили? Казах, а той се изправи и покри лицето си с ръце.
Хари: Когато бехме малки Парис на  пет годинки, а аз на осем  баща ми и майка ми се караха всяка вечер. Често караниците завършваха с кръв по мама. Баща ми пиеше, спеше с всичко което се движи, когато бях малък не разбирах, защо когато татко се прибираше пиян вкарваше мама в спалнята им, а след това тя излизаше с разпокъсани дрехи и синини плачеща. Но сега вече разбирам какво и и причинявал. Парис беше много малка все ходеше по мен въпреки, че бях малък знаех, че и причинява нещо лошо и, когато писъците започнеха взимах Парис и отивахме да си играем в двора на къщата ни. Това продължи година и майка ми вече не издържаше ставаше все по- зле. Един ден както си седях в стаята с Парис ги чухме отново да се карат мама дойде и започна да събира вещите ни. Хвана мен и Парис за ръка и излязохме от стаята, но татко ни спря. Издърпа ме от мама и и каза да взима Парис и да се махат, а аз оставам с него мама не искаше да ме оставя, но татко ме хвана и ме заключи в стаята ми още го помня плачех до вратата за мама, а тя плачеше и чукаше по вратата каза ми няма да те оставя тук с него миличък сега тръгвам да да предпазя сестра ти, но ще се върна за теб обичам те. И аз и повярвах чаках я чаках я, но тя все не идваше. Гласа му се пречупи усетих болката му сърцето ми се късаше за бога та той е бил малко момче. Хванах ръката му и я стиснах.
Стейси: Добре ли си Хари? Казах, а той кимна и продължи.
Хари: Минаха години станах на единадесет и продължавах да я чакам. Станах на дванадесет и осъзнах, че няма да дойде за мен. Мислех, че ме мрази и спрях да я чакам. Станах на тринадесет през зимата учех, а през ваканцията работех, когато се прибирах както винаги псето пиеше. Това продължи докато не станах на шестнадесет прибирах се от работа, когато се прибрах се и го видях да чука някаква курва на дивана докато повтаряше името на майка ми. Изгоних онази и се скарахме жестоко говореше ужасни неща за майка ми и Парис. Не можах да се задържа и го ударих. Когато се осъзнах разбрах, че съм го убил от бой бух в шок взех само най нужното и избягах след това се запознах с момчетата и така. Божичко това не го очаквах. Убил е баща си на крехката шестнайсет годишна възраст.
Стейси: Хари мили боже! Какво ти се е случило?! Това е ужасно! Казах и го прегърнах силно.
Хари: Това е минало, но ще ме преследва вечно.
Стейси: И как иначе. Казах, а той ме целуна настоятелно и ме събори на леглото.
Хари: Имам нужда от теб моля те! Имам нужда да ме накараш да се почувствам по-добре! Да забравя за това поне за малко. Каза на пресекулки целувайки врата ми и гърдите ми, а аз му кимнах задъхана.
Стейси: Хари малко ме е страх! Казах засрамена.
Хари: От какво?
Стейси: Ами предния път ме болеше ужасно. И сега ли ще ме боли? Казах, а той се засмя.
Хари: Няма да боли обещавам! Това беше защото ти беше невинна. Каза и му кимнах, а той веднага започна да ме целува.