Danger H.S.

21 Глава

Стейси: МАМО! Извиках и се опитвах да стигна до нея, но Хари ме държеше силно.
Хари: Успокой се! Каза и ме притисна повече към себе си. Лекарите се изгубиха от погледа ми както мама и татко. Един доктор дойде до нас.
- Вие ли сте близките на пострадалите? Каза
Зейн: Да ние сме.
- Господина е в по тежко състояние, но госпожата скоро ще се оправи. Ще можете да ги видите утре тъй като сега няма да се събудят. Отдъхнах си и с Зейн се прегърнахме.
Стейси: Благодаря ви много! Те ще са добре нали докторе? Моля ви грижете се за тях! Казах а той се усмихна.
- Разбира се госпожице ще направим всичко необходимо. Каза и си тръгна, а аз си отдъхнах и прегърнах Зейн.
Зейн: Чу доктора ще се събудят утре. Вървете си аз ще остана тук.
Стейси: Глупости оставам тук Зейн! Казах а Хари потупа Зейн по рамото.
Хари: Зейн е прав чу доктора утре сутринта ще дойдем обещавам. Каза Хари, а аз мълчах известно време след това кимнах.
Хари: Добре Ние тръгваме. Зейн ако има нещо се обади. Каза и Зейн кимна прегърнах Джия и брат си и тръгнахме.

Пътувахме към вкъщи когато колата която беше зад нас удари колата на Хари. Изпищях в паниката а Хари изпсува побеснял и слезе от колата. Господи дано да няма порърпевши, но се съмнявам Хари е меко казано бесен. Отворих вратата и се затичах след него. Мъжа в колата слезе, но по добре да беше останал вътре Хари го удари с такава сила, че падна на земята с кървящ нос.
Стейси: ХАРИ! Извиках и изтичах до него хващайки стиснатата му длан в умрук.
Хари: Тъпо копеле! Ти малумен ли си! Изсъска Хари и пак тръгна да го удря, но аз застанах пред него.
- Приятел съжалявам! Каза изплашен мъжа.
Стейси: Хари моля те остави го! Човекът се извини станало е случайно!
Хари: А ако ти се беше случило нещо заради него! Щях да го погреба жив точно до шибаната му кола! Изсъска добре това ме изплаши доста.
Стейси: Но не се случи нищо фатално Хари всички са добре! Човекът се извини да се прибираме моля те! Хари гледаше човекът с стисната челюст, но кимна погледна колата за да види какви поражения имаше. Видя, че има само няколко драскотини и изпувтя.
Хари: Махай се преди да съм размислил! Каза а човекът закима с глава и се опита да стане.
Стейси: Много съжалявам! Казах и подадох ръка на човекът за да му помогна, но чух как Хари изръмжа и ме дръпна към него.
Хари: Не го докосвай кълна се, че ще му счупя шибаната ръка! Изсъска, а аз стиснах зъби. Чу се шум и докъто се усетя човекът се беше изнизал. Отдръпнах се от Хари и влязох в колата като тряснах вратата силно. След секунда и Хари влезе и отново потеглихме.
Стейси: Защо се държиш така? Хари: Ти да не би да си сляпа? Не видя ли какво направи шибаняка!
Стейси: Не е било нарочно Хари извини ти се, но не ти трябваше да го удариш!
Хари: Ти сметка ли ми държиш! Много се загрижи! Какво да не би да го хареса? Извика
Стейси: Не мога да повярвам! Престани да дрънкаш глупости! Казах и слязох от колата вече бяхме пред къщата. Изчаках го да отключи и влязох вътре без да кажа нищо.
Хари: Качи се горе и не излизай докъто не ти кажа! Каза, а аз се исмях.
Стейси: КАКВО? Няма да стане отново започна да се държиш така! Извиках а той дойде до мен и хвана силно китката ми.
Хари: Не забравяй, че не ти имаш власт над мен а аз над теб! Изсъска, а аз го гледах с насълзени очи от болка. Пусна ме и тръгна към вратата.
Хари: Трябва да изчукам някоя курва или ще направя нещо за което после ще съжалявам!
Стейси: Хари моля те! Опитвам се да бъда силна! Опитвам се да те разбера, но ти никак не ми помагаш! След всяка караница ли ще бягаш при онези руси барбита и ще се напиваш до несвяст!
Хари: Не съм искал нищо от теб разбра ли! Нито ти нито някой друг ще ме промени ще правя каквото си искам! Каза и отново тръгна към вратата, но аз изтичах и застанах пред вратата а той ме погледна очудено.
Хари: Дръпни се от вратата! Каза, а аз го погледнах право в очите.
Стейси: Не няма да стане! Няма да позволя отново да отйдеш при някоя с която да преспиш! Казах а той се исмя.
Хари: Защо? Ти ще ми дадеш ли това което искам? Каза самодоволно, а аз замълчах.
Хари: И аз така си помислих! Сега се дръпни за да изляза.
Няма да го позволя по този начин бяха и леля ми и нейната половинка. След всяка караница бягаше и спеше с други. Накрая тя не издържа и се самоуби няма да позволя същото да се случи и с нас. Няма да мога да понеса да ми изневерява и то с някоя от онези жени.
Стейси: Хари излезеш ли през тази врата кълна се, че ще се самоубия! Когато се върнеш няма да ме намериш жива! Казах и очите му се разшириха.
Хари: Ти да не полудя аа? Не казах нищо а тръгнах към него. Надигнах се на пръсти и го целунах а той веднага ми отвърна. Хвана ме през кръста и задълбочи целувката, но аз се отдръпнах едва от него и го хванах за ръката. Задърпах го по стълбите а той ме гледаше объркано стигнахме до стаята и влязохме вътре. Обърнах се към Хари а той продължаваше да ме гледа объркано.
Стейси: Хари готова съм. Казах и погледнах към краката си.
Хари: За какво? Каза, а аз се изчервих.
Стейси: Готова съм да стана твоя официално.