Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Купон

-Ще ме убиеш ли?- промълви от прокървените си устни.
-Не, точно обратното. От тук нататък ти си моя дясна ръка. Правиш каквото ти кажа иначе..- заплаших го аз и го стиснах по-силно за гърлото.
-Иначе какво?- запита глупаво той.
-Иначе знаеш. Ще гледаш цветята от към корените.-гледах го в черните очи без да мигна и виждах ужасяващия страх, който изпитва.
-Какво получавам аз от това?-затвори очите си, когато сълза от страх се стече по окървавените му скули.
-Гаранция за дълъг живот и заплата.-отговорих на въпроса му като се дръпнах от него и му подадох ръка да стане.
Той прие ръката, която му подадох и стана. След тази случка, която се проведе в тоалетната, след като аз го причаках. Купона беше за яките момчета от гимназията, но аз бях от тези средните. Не защото бях глупав или асоциален. Нищо подобно. Аз бях този, който отказва наркотиците и тренира във фитнеса всеки ден. Всичко това с една кауза. Без близки, без хора които могат да ме предадат, без дори приятелка. Е.. Има едно момиче, но за това ще разберете по-късно. Целта ми беше да бъда мафиот и то не от тези кварталните дилърчета, а от големите. Тези които мислят, не тези които действат. Това парти бе част от плана ми. На това парти аз за "първи път" шмърках кокаин. Е това не беше точно така. Бях си взел едно пакетче пудра захар. Целта на това мое действие бе да се впиша в средата им и да видя кои са податливи, и кои могат да ми свършат работа при нужда, каквато със сигурност ще има за големия ми план. Купона свърши, а аз се прибрах. Живеехме в панелка на 6тия етаж в Подуяне, София. Влязох вътре като отидох в хола и си пуснах телевизора, след като взех бутилка Водка и натурален сок Касис. Всеки който е пробвал ще разбере защо точно Касис. Отидох да затворя вратата на стаята на баща ми, а той спеше сладко сладко. Хванах дръжката на вратата, когато тя изскърца.
-С нея ли беше?- не беше спал, чакал ме е.
-Може да се каже. На един купон.- отворих отново вратата
-Пусна ли ти?-попита той в смеха си.
-Неуспешен опит. Нищо. Следващия път.- засмях се аз и сложих ръката си на рамото му.
-Нищо сине, така трябва. Нека бъде интересно.-сложи ръка на кракът ми и ме погледна в очите.
-Искаш ли да пием заедно и да слушаме музика?-запитах го и станах от леглото.
-Идвам.-изненадващо се съгласи.
Пихме и си говорихме до 4 часа. Водката свърши. Той си легна, а аз излязох и отидох до нон стопа да си взема едно патронче. Разхождах се и пих докато не стана 7 часа. Бръкнах си в устата нарочно, за са повърна, защото бях на училище. Поотпусна ме малко. Можех да си намеря извинителни бележки и то много лесно, но исках прикритие за плановете си. Прибрах се до вкъщи, взех си раницата и отидох на училище. Там очаквано ме чакаше новия ми приятел точно на входа. Аз изобщо не спрях до него като той тръгна след мен. Аз влязох в тоалетната и той влезе след мен.
-Казвай?-питах го лаконично.
-За това снощи? Какво ще правим по-точно?-объркано започна да ме разпитва.
-Не е тук мястото за този разговор. Днес, вкъщи, 16:30. Адреса по фейсбук.-отговорих като не изчаках отговор от него и тръгнах към стаята.
-Ами за в училище?-продължи да пита.
-Не се познаваме засега.-продължих да ходя.
За радост този път ме разбра и тръгна към втория етаж. Изведнъж стомаха ме сви. Помислихте, че съм ял нещо развалено? Сбъркахте... Тя... Средна височина, дълги крака, стегната. Краката и бяха дълги около метър. Дупето и беше перфектно изваяно. Гърдите и бяха средно големи с идеална форма. Не, не това ме впечатлява толкова в нея. Дълга права руса коса, която разпръсната ме заслепяваше. Лицето и бе страхотно. Имах чувството, че това е най-красивото момиче на света. Алено червените и бузи, идеално оправените и вежди, дългите и мигли,сапфирено сините и очи. Целият океан бе събран в тези две очи, когато ги погледнех започвах да плувам в тях. Не можех да мисля за друго докато гледам в тях. Носа и беше като очертан от най-добрия скулптор на света, творящ съвършенство. Устните и бяха пурпурно червени, дори нямаше нужда от грим, а и не си слагаше.
Беше облечена не много оскъдно, но достатъчно предизвикателно. V образна бяла блуза разкриваща малка част от деколтето и и черна пола с няколко сантиметра по-нагоре от колената и. Беше обута с бели кецове, контрастиращи с полата и. Името и? Ванеса. А как изглеждах аз? Маслинено кафеви очи. Къса черна коса . Шоколадов тен. Фитнес тяло. Силна преса, Голям бицепс, 110 сантиметра гръдна обиколка, силни крака. Футболист, играещ в местния отбор като нападател, капитан на отбора и голям талант. Казвам се Иво. Повечето момичета ме харесваха, но аз исках нея, а тя не даваше и пет стотинки за мен. Както и да е. Учебния ден започна, не се случи нищо интересно. Прибрах се обядвах и зачаках да дойде времето за срещата ми с Антон. Той бе с руса коса и дълбоки сини очи. Личеше си, че поддържа тялото си. Ходеше на фитнес беше силен, но доста по-слаб от мен. На височина беше много висок. Играеше футбол и беше вратар. От там го и познавам като характер, но не сме били приятели. Не бях от най-общителните в отбора. Гледах един филм за футболно хулиганство и по-точно The fotball factory. Неусетно времето мина и на вратата се звънна. Оставаше малко от филма. Спрях го и отидох да отворя вратата. Беше той. Часът беше 16:29. Това е нещо, което харесвах в него.
-Влез. Ще доизгледаме един филм и тогава ще говорим.-поканих го
-Добре.-влезе, свали обувките си и седна на дивана.
-Пуканки?-подадох купата към него, а той си взе.
Доизгледахме филма в тишина. Той свърши и беше време за разговора.

Здравейте пичове. Как сте? Харесва ли ви новия ми проект? Какво мислите, че ще си говорят? Какви ли са плановете на Иво? Та той е само на 17 какви ли ги мисли? Искам да чуя мнението ви. То е важно за мен.