Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Работа и Ванеса

-Искаш работа? Така ли?-запита ме.
-Така е.-отговорих
-Каква по-точно?-увери се, че говорим за едно и също.
-Престъпна. Отвличания, наркотици, всичко което си помислиш.-уверих го, а той си взе телефона.
-Добре. Сега ще ти донесат пакет с трева. Продай го и ще си получиш парите и нов пакет.
-А друг вид работа ще получавам ли?-попитах
-Има време. Изпълнявай си сегашните поръчки.-отговори ми той, когато в стаята влезе човека, който беше преди това при нас и ми подаде пакета в чантичка.
-Добре. Чао.-взех пакета и си тръгнах. Ходих и мислих. Как ли ще го продам? Оглеждах се постоянно. Очаквах да ме следят и май това се случва. Голям, здрав мъж ходи зад мен от 10 минути. Качих се в автобуса към вкъщи, а той се качи след мен. Слязох пред вкъщи, където се оговорихме да се видим с Антон. Той ме чакаше там. Аз слязох и му показах с очи да ходи след мен, а той разбра. Качихме се вкъщи, погледнах през прозореца тайно, а човека който ме следеше се беше изпарил. Нямаше го никъде. Пуснах си музика (хаус) и сипах чаша водка.
-Искаш ли и ти?-попитах Антон.
-Не, искам да знам защо съм тук?-не свикна ли, че просто вече работим заедно?
-Свикнах, но не знаех че искаш да сме приятели.-очуди се.
-Искам, но имаме работа за вършене.-извадих пакета от чантата и му го подадох.
-Цена и време?-уверено ме попита.
-20лв на грам, до седмица. В пакета има 2 килограма. Даваш ми парите, които знам точно колко трябва да са. Не се пробвай да ме лъжеш. Парите, които са за теб ще получиш след като ми дадеш всичките пари.-изясних му нещата.
-Съгласен.-засмя се.
-Нямаш много варианти.-аз също се засмях.
-Спокойно, всичко това ми харесва.
-Добре сега чао. Искам добре свършена работа.
-Чао.-отвърна ми той, а аз затворих вратата.
След 2 седмици ставам на 18. Този факт не ме кара да се радвам, а да ми е безразлично. Баща ми се радваше, каза че ще ми даде пари да си купя кола. Той нямаше от къде да ги намери. Ясно беше, че ще тегли кредит. Аз му казах, че няма да има нужда, защото съм започнал работа. Той се зарадва много и каза, че вече съм пораснал. Същата вечер отново се напих. На другия ден бях на училище, а закъснявах с 10 минути. Няма да повярвате. Засякох се точно с нея. Ванеса. Момиче облечено в красота и изящество. Днес бе с много красива бяла рокля, дълга до малко над глезена. Роклята подчертаваше перфектните и гърди и сочното и дупе. Беше все така красива, без грам грим по лицето. Ако трябваше да намеря синоним на красота, това определено беше Ванеса.
-Здравей, Ванеса. Много си красива днес.-случайно намерих сили да и кажа нещо, докато я гледам в очите.
-Благодаря ти.-изчерви се тя.
-Не ти ли го казват често. Защо се изчерви?-попитах я.
-Всъщност да, но исках точно ти да ми го кажеш.-усмихна се, а аз се вцепених.
Дали и тя ме харесва? Или сега или никога. Доближих се до нея, като я гледах в очите и я целунах. ДА. Случи се. Целунах я. Целуваше се страхотно. Страстно, с нормално количество слюнка и с красиви овални движения, от които изтръпвах. Най-накрая ми се получи.
-Най-после реши да го направиш. Толкова си умен, а не разбра че и аз те харесвам.-засмя се и ме прегърна.
-Как да съм умен, като когато те видя ме заслепяваш.-усмихвах се и треперех. Е това вече не ми се бе случвало.
-Поне сега го направи. И спри да трепериш.-засмя се и се отдели от прегръдката.
-Сега? Отиваме на училище?-попитах я.
-Имам предложение. Отиваме, стоим до предпоследния час и бягаме. След това отиваме някъде само двамата.-предложи ми тя и се усмихна.
-Съгласен. А в училище заедно ли сме?-попитах я.
-Какво ще кажеш за сега да го крием? Не, че ме е срам от теб или нещо подобно, просто да избегнем да обясняваме за сега.-попита ме, като очакваше да се разсърдя.
-Прието. Но ако бях ти се разсърдил, ако щеше да ме прегръщаш и целуваш сърдя се.-засмях се, а тя ме прегърна и целуна, след което влезе в училището, а аз изчаках. В този момент видях Антон отстрани. Имаше среща с някакво момче и му даде нещо. Отидох до него за да видя дали продава, след като момчето си тръгна.
-Как върви?-попитах го.
-Мина само 1 ден, но за сега добре. Продадох около 100 грама.-каза доволно.
-Ще ти трябват 20 дена, ако вървиш така. Увеличи продажбите. Искам за 10 дена всичко да е продадено.-поставих му условията си.
-Ще бъде. Какво става с Ванеса? Видях ви как си говорите.-засмя се.
-Млък.-ударих го по рамото приятелски.
-Споко бе, гроб съм.-увери ме той.
Влязох в училище. Всички говореха за новата трева, която в плъзнала. Всички говореха, че е много добра. Говореха за Антон, че той я продава и как той е новия командващ в даскалото. Преди беше един смешник от 10ти клас, който продаваше трева. Интересното е, че дори директора беше дочул за тази трева. Дойде междучасието преди предпоследния час. Тя ми намигна, а аз си тръгнах. След 5 минути и тя дойде на мястото, за което се разбрахме.
-Какво ще правим сега?-попитах я.
-Не знам. Чакам предложения.-намигна и се засмя.
-Вкъщи, филм и вино? Съгласна?-предложих и.
-Амаа..
-Без секс. Само филм, вино и гушкане. Няма от какво да се притесняваш.-уверих я и се засмях.
-Съгласна. За сега без..-усмихна се и тръгнахме към вкъщи.