Седнах на бюрото си, а Ванеса на дивана отстрани. Охраната ми чукна на вратата и влезе първия дистрибутор, като след него минаха и всички други. След това минаха и персонал за клуба, като наех всички, които ми трябваха. Управителката се казваше Мария. Беше много красива с червена коса и кафеви очи. Тя щеше да поема работа, като сервитьор, барман и каквото друго трябва. Остана заедно с нас, за да оговорим и коя певица ще викнем за откриването утре. Барманите останаха да си оправят бара, а сервитьорите щяха да дойдат утре рано, за да избършат масите и да изметат заведението.
-Коя ще бъде певицата?-попитах.
-Предлагам Преслава или Галена. Ще струва повече, но определено ще направи шоу.-каза Мария, а аз се почесах зад главата в знак на мислене.
-Аз предлагам Малката. Адашката се справя добре и освен това ще направи шоу.-каза Ванеса, а аз се засмях.
-Вижте сега какво ще направим. Викаме Малката, Денис и Емрах. Сто процента ще имат задължения за утре, за това удвояваш хонорара им за тази вечер. Ако не се съгласят тройно. Искам на всяка цена да са тук и тримата. Освен това трябва да намериш танцьорки на лостовете по клуба.-казах на Мария, а тя кимна в съгласие, сложи очилата си и започна да оговаря хората за откриването. Излязохме всички от офиса ми, а аз и Ванеса излязохме от клуба. Охранителите ми ни придружиха. Щом подадох главата си от ъгъла видях същия човек и дръпнах Ванеса назад.
-Единия да стои пред нея и да я защитава с цената на живота си. Другия с мен. Вади пистолета и го зареждай.-казах и извадих пистолета си. Тръгнахме към човека, а той като видя че тръгваме към него с пистолети влезе в колата си. Вдигнах пистолета си и стрелнах по гумата му, а той си вдигна ръцете. Отидох до колата му и отворих пасажерската врата, като седнах до него.
-Какво правим?-попитах, а той трепереше силно, докато аз държах пистолета си.
-Пратиха ме да ви наблюдавам. Платиха ми. Извинете.-каза, а аз се засмях.
-Кой?-попитах.
-Не мога да кажа.-поклати глава.
-Сега можеш ли?-допрях пистолета си до корема му
-Не знам име. Руснак е. Много е висок и възрастен. На около 50. Плати ми 5000лв.-призна си всичко.
-Лек ден. Хвърлих около 10хил. лв в скута му.
-За гумата. Този руснак трябва да разбере, че ходя в склада на ул. Гренадерска н.6 в Своге около 15:30 всеки четвъртък с един охранител.
-Ясно. Ако ви трябвам за нещо..
-Ако ми потрябваш ще те намеря. Чао.-казах и затворих вратата, като веднага звъннах на Антон.
-Звънни на нашия човек и купи 20 сладоледа Магнум. Сети се нали.-казах криптирано, в случай че ни подслушват.
-Разбрах? Какво става да не са ограбили камиона ни за сладолед?
-Ела в клуба и ще ти обясня.-казах и затворих, а след час дойде Антон със снайперите в багажника на колата си. Влязохме в офиса ми, където Ванеса правеше нещо на компютъра ми. Седнахме на дивана и включих заглушаващото уствойство.
-Някакъв руснак праща хора да ме следят. Случайно да се сети за нещо?
-Игор? Сега стана опасно.
-Казах на човека му да му каже, че ходя всеки четвъртък с един охранител в склад в Своге. Там ще позиционираме всичките снайперисти и ще ги хванем. Искам да изпипаш всичко, защото живота ми зависи от това.-казах, а той кимна.
-Четвъртък е утре. Нямам много време, но ще се справя.-увери ме. Прекарах деня в стрес и постоянно с пистолет в ръка. Ванеса също се беше притеснила много. Даже поиска да я науча да стреля, като аз мигновено отказах. Стоях до късно вечерта и мислих какво да направя. След като изпипах действията си си легнах и прегърнах неспокойната Ванеса, която също мислеше какво се случва. Гушнахме се и заспахме. Събудихме се в 13:45, като станах бързо и се приготвих за деня. Извиках охраната ми, шофьора ми и Росен. Казах им да седнат на дивана и застанах пред тях.
-Аз отивам сам. Вие стоите с Ванеса и ходите с нея навсякъде без в тоалетната. Докосне ли я някой от вас ще го режа част по част. Ще умре в най-ужасните мъки. Има скрити камери вкъщи. Пазите я с цената на живота си.-казах.
-А ти?-попита Росен.
-Аз ще се справя. Не се безпокой. Искам Ванеса да е невредима.-уверих ги и излязох от вкъщи. Запалих луксозната си кола и тръгнах към уречената среща. По пътя постоянно се оглеждах за гранатомет. За радост нямаше. Пристигнах в града, а близо до пътя, по който се минава за склада бяха спрели 2 джипа BMW X6. Паркирах пред склада и влязох вътре. Докато ходех вътре нахлуха двата бели джипа, а аз се обърнах. От там слязоха мъже с руси коси и насочиха пистолети срещу мен.
-Последни думи?-попита добре облечения им шеф.
Чакам мнения. Хареса ли ви развоя на събитията? Какво ли ще стане с руснаците? Дали ще го убият? Интересно ми е да чуя мненията ви. Благодаря предварително.❤
ČTEŠ
Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/
Akční„Вдигнах я и я поставих на стената. По красивият и орган се стече капка удоволствие." Историята е изпълнена с любов, еротика, екшън и още много. Родиш ли се в бедно семейство беден оставаш. Е не и в този случай. Иво бе готов да преобърне света незав...
