Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Рекета..

-Заплащането какво е?-попита едното момче.
-50хил. лв на човек и възможност за работа с мен отново, че дори и заплата може да ви давам, ако ми харесате.-отговорих.
-Съгласен.-отговори единия.
-Колебая се, но по-скоро съм съгласен. След това обаче не искам работа. Искам да се оттегля.-отвърна другия.
-Искам да убиеш човек пред нас тогава.-отговорих.
-Защо?
-Застраховка, че операцията ни няма да стигне до чужди уши.
-Съгласен.
-Добре. Тогава ви чакам всички тук в 21:00 утре на 25 Декември. Коледа няма да я празнувате. Ще се работи. Оръжия ще вземете от мен утре. Антон и Росен да си ги носят. Утре ще разберете какво точно ще правим. Работата е в два дена. Довиждане. Антон да остане.-казах и не изчаках въпроси.
-Братле ще стане много опасно, но ще вземем добри пари. Знаеш,че ще вземеш повече пари от другите нали?
-Не знаех. Нещо специално от мен иска ли се? И от любопитство колко ще взема?-зададе въпроси.
-300 хиляди. Добре ли е? От теб ще се иска да пъхнеш една пикла в кола. Не е нещо много трудно нали?
-Ехааа не очаквах да са толкова много. Ще направя всичко, за да ги взема.
-Всичко? Ако трябва да ме убиеш?
-Това не. Няма сума, за която бих те убил.-не му повярвах, но не го показах.
-Радвам се братле и аз ти имам голямо доверие.-прибрах се, взех бутилка уиски и започнах да мисля. Всичко се случваше много бързо и на моменти бях много уверен, в други бях много зле.
Дойде другия ден, а аз питах един приятел да ми продаде колата си. Беше старо БМВ за около 1000лв. Предложих му 1500 и прие. Е.. Не очаквах това да е първата ми кола, но.. БМВ е36 с 5 места. Нищо де поне, знаех че ще е за работата и за малко. Целия ден ме беше обхванала някаква треска. Ванеса беше до мен и се опитваше да ми помогне да съм по-спокоен. Разказах и всичко, но и така не ми олекна. Дойде време за действие стана 20:30. Аз вече бях готов облечен с черен прилепнал анцуг и черна прилепнала блуза. Обух си удобни черни маратонки и взех ключа за колата. Запалих я и тръгнах, като минах през бензиностанцията и сипах бензин. Напрежението вече го нямаше и бях много спокоен. Отидох на мястото и момчетата се качиха. През целия път викаха и бяха весели. Чак ме заразиха с това. Минах по черни пътища и заобиколих до гората, зад паркинга.
-Сега всички искам да сте много тихи. Отиваме към паркинг с много коли. Хвърляме гранати, направил съм коктейли Молотов трябва да хвърлим и от тях. Искам колите да са направо неразпознаваеми. Има двама пазачи, които сигурно ще цъфнат при нас, за това трябва да сме бързи, за да няма трупове.-извадих сака от багажника и тръгнахме. Имаше малко път. Близо километър.
-Ако дойде пазач и трябва да се действа искам ти да го убиеш.-казах на момчето, което каза че не иска да работи повече с нас, след като свърши тази работа. Подадох му пистолет, а той го взе. Бях взел и сака с пистолетите, които купих преди. Стигнахме до мястото и оставих сака на земята. Разкопчах го и всички взеха по една граната.
-Сега.-казах и всички ги хвърлиха на различни места от паркинга, за да се обхванат колкото може повече коли. Хвърлихме около 20 гранати, а след това и 10 Молотов. Огъня се разпръсна, а аз извадих пистолета си и гръмнах в резервоара на скъпа кола в средата на паркинга и тя гръмна, като накара пламъците да са още по-силно, а ние тръгнахме да бягаме. Антон и Росен взеха по един сак и тръгнаха, а аз и двете момчетата останахме отзад. Тичахме на 20 метра зад тях, когато започнаха да се чуват гърмежи. Имаше много дървета и не успяваха да ни уцелят. Момчето, което нямаше да участва повече започна да стреля по тях и се чу звук от падане. Дръпнах го да тръгва и се измъкнахме някак. Качихме се я колата по най-бързия начин и тръгнахме. Никой не ни видя, мисля че и колата не видяха.
-Браво момчета, добре се справихме.-извиках тържествено.
-Бравооо златни сме момчетааа.-каза Антон.
-Още ли се съмняваш в мен. И между другото се казвам Виктор.-попита.
-Не точно. Искам те в екипа си. Помисли си наистина. Трябват ми хора и ти определено се вписваш.-отговорих.
-Ще помисля, но не обещавам. И все пак беше забавно днес.
-Добре.-отговорих. Оставих момчетата до училище и се прибрах. Влязох вкъщи и отидох пред телевизора веднага. Чаках да видя дали ще го дадат по новините, но не. Отидох в стаята си, а Ванеса спеше. Толкова беше сладка. Не ме беше дочакала. Целунах я по челото, погалих я и си легнах до нея. Тя ме прегърна и заспахме. На сутринта станах и отидох до телевизора, като чаках да видя кадри от паркинга или мещо такова. Казаха че всички коли не стават и са избухнали... Както и че има починал охранител. Веднага извиках 4те момчета в изоставената сграда. Сега щеше да стане много опасно..

Здравейте отново.. Какво ли ще се случи в следващата глава? Как мислите полицията ще успее ли да свърже някой от хората на Иво с това? А дали изобщо го подозират? Дали Ел Патрон е доволен и дали отвличането ще се състои? Харесва ли ви историята?