Фермата и Среща в банката

41 4 6
                                    

Станах сутринта в 06:30 и си направих кафе и закуска. Добавих 20 грама уиски в кафето за вкус и го изпих, докато ядох закуската си. Окъпах се и се облякох, когато стана време за тръгване. Взех ключа за колата обух си обувките и тръгнах към училището. Антон и Росен ме чакаха, а аз спрях и ги взех, след което тръгнахме. Пътя не беше дълъг и беше приятен. Пуснахме си музика и се забавлявахме. Пристигнахме в Ихтиман, като фермата беше отдалечена от града и имаше страничен път, за да не минаваме през града и да не привличаме внимание. Минах от там и стигнахме до фермата. Това беше странно. Охранителите ги нямаше, но човека, който гледаше тревата беше вътре. Зачудих се, но все пак влязох вътре.
-Здравей. Какво става? Защо ги няма маймуните отпред?-попитах, като се доближих до него.
-Ел Патрон дойде и си ги прибра, кято каза че фермата сменя собственика си. Аз избрах да остана.-отговори и ме погледна за момент, а след това отвърна погледа си настрани.
-Радвам се. Ще работиш за мен.-казах и отидох да взема пакетите с трева.
-Искам да договорим заплащането.-каза и продължи работата си.
-Предложи ми. Каква заплата искаш?-попитах, като го оставих той да си поиска.
-При бившия собственик взимах 7хил на месец. Сега бих се съгласил на 10хил.-скромно отговори.
-Нека бъдат 15хил. Искам качество. Ще ми казваш какви неща трябва да купувам и да ти карам. Искам да повишим производството и част от стоката да е с по-добро качество. Ще опитам да я изнасям за чужбина.-щедро заявих условията си.
-Много на дълбоко бъркаш. Да знаеш, че този човек не си играе. Ще осъмнеш мъртъв. Просто си прави парите, които правиш сега и не му се бутай.-предупреди ме, като в началото се изсмя.
-Да ти приличам на човек, който го е страх? Аз също не си играя. Гледа ли новините? Един бизнесмен са го убили в някакъв ресторант в София.-попитах реторично и му подсказах кой е убил Игор.
-Богатството на господин Добрев е около 4 млрд лв. Само казвам да си знаеш. За заплатата съм доволен и нещата, които ми трябват са...
-Кажи ги на момчето, което ще влезе след малко. Той ще ти ги носи. От мен чао.-прекъснах го и излязох, като се спрях до момчетата с пълния сак с трева.
-Росене влез да ти каже какво му трябва за фермата. Ти ще я зареждаш и ще взимаш стоката вече. Ще ти купя бус с тайници, за да я криеш и да не се притесняваш. Сега влез и си запиши какво иска. Нали имаш телефон?-заявих, а той влезе без да каже и дума.
-Какво става с парите от продадената трева?-попитах Антон, който се почеса зад ухото. Разбрах, че ще ме излъже.
-Всичко е точно. Остана едно момче да ми ги даде.-отговори, като и той самия не си вярваше.
-Истината.-посегнах към пистолета си.
-Това е истината.-отговори, а аз насочих пистолета към главата му.
-Чакам истината.-казах и зачаках отговор.
-Това е тя.-гръмнах на сантиметри от главата му. За радост пистолета беше със заглушител и не можеха да го чуят от града.
-Пей.-казах, а по лицето му се спусна сълза от страх.
-Едно от момчетата са го пребили от конкуренцията и са му взели парите. Майка му ще тегли кредит, за да се оправим. Извинявай, че те излъгах обещавам, че няма повече.-спусна се и втора сълза.-Нали знаеш, че си ми като брат..-каза и избърса сълзите си.
-Няма от какво да се притесняваш. Майка му да не тегли кредит, а ако го е изтеглила ще и се върнат парите. Събираш още 5 човека и още 1 кола и София ще им се стори тясна. Искам да говоря с това момче, освен това искам и той да участва освен 5мата други. Нямаше да те убия, но много мразя да ме лъжат. Щеше да отнесеш няколко юмрука. Организирай това нещо и днес в 16:00 те искам заедно с хората знаеш къде.-заявих и не го оставих да ми каже нищо. Росен излезе и се махнахме от града. Отидохме в София, а вече беше 13:00. Отидох да обядвам в ресторант близо до вкъщи, заедно с Ванеса. Поговорихме си и в 13:45 тя се прибра, а аз тръгнах към банката. Имах среща със собственика и. Изчаках отпред, когато той ме повика. Влязох в кабинета му, който беше окрасен в червено. Всичко беше в нюансите на червеното и беше много красиво.
-Здравейте. Нека чуем какво желаете?-попита.
-Да изтегля кредит.-отговорих.
-Гишетата са отпред.-каза и се засмя.
-Искам 10 милиона. В обръщение веднага ти ще получиш 12 милиона, като ще се погасят тези 4 и остатъка ще е за теб. Съгласен?
-Нека поговорим малко, преди да дам съгласието си. Какво възнамерявате да правите с тези пари?-попита.
-Ще развивам бизнес. Искам да купя нощен клуб и супермаркет.-отговорих.
-С какви цели?-попита глупаво.
-Да изкарвам пари. Що за въпрос?-реторично отговорих и го погледнах заплашително.
-Съгласен съм.-даде окончателния си отговор и сипа по чаша скъпо уиски.
-В такъв случай кога ще получа парите си?-попитах.
-След час тук. Вземете си охрана, защото това са много пари.
-Благодаря за съвета. В 16:15 ще бъда тук.-излязох от банката и се помотах наоколо, когато стана време да ходя на срещата с момчетата. Отидох там и всички ме чакаха. Влязох в сградата и всички ме последваха. Раздадох пистолети на всички и се качихме в колите..

Здравейте. Започнахте ли да схващате как ще стане прането на пари? Дали Иво го е измислил добре? Чакам мнения и предположения.❤❤

Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/Where stories live. Discover now