Атака над Антон, Печалби

125 7 1
                                    

Вече мина седмица от както продаваме трева и от както съм с моето съкровище. Другата седмица имах рожден ден. Смятах да направя много голям купон, на който Антон да продава наркотици. Трябваше да се срещна с Ел Патрон за тази цел. С Антон се бяхме разбрали да се видим днес в 15:30 след училище, за да ми даде парите. Той бе приключил с продажбата им преди ден, но забавихме леко тази среща, защото бях с Ванеса. Както се досещате цяла седмица времето ми бе запълнено с нея. Интересното ли? Не сме правили секс от първия път, а и не ни остана време. Отдадохме се един на друг, като искахме да се опознаем много повече. Сега смея да кажа, че я познавам много по-добре от преди. Тя наистина е страхотна. Запътих се към мястото на срещата, което бе северния парк в Надежда. Зад него има страхотни пътеки и скришни места по които никой не минава. Перфектно, точно такова място ми трябва. Ходех по една от затънтените пътеки и се чудех защо закъснява и не получавам обаждане. Чух звук от храстите, но не погледнах. Продължих да вървя, когато чух гласа на Антон зад мен.
-Пуснете ме. Вземете парите и ме пуснете.-умоляваше се.
Прокраднах се зад тях и Антон ме видя. Дръпна плика с парите и ги сложи зад гърба си. Единия държеше нож, а другия до него видимо нямаше нищо, но бяха много събрани един до друг и не можех да преценя добре. Ясно беше рискувам. Няма какво толкова да се мисли. Засилих се с крак напред и ритнах този с ножа в гърба. Той падна до Антон, а ножа падна там, където преди стоеше той. В този момент другия се обърна и ме удари, като паднах и виждах черно за момент. Той не благоволи да ме довърши, а постъпи глупаво, като ме подканваше да стана. Свестих се от удара, той стоеше над мен и се смееше, а Антон и другият се бореха. Ножа все още бе на земята. Ударих крадеца в слабините като му причиних много голяма болка и се сви на земята. Този път аз не направих неговата грешка. Седнах на гърдите му, като започнах да го налагам с огромна злоба, докато не изпадна в безсъзнание. Тогава станах от него и тръгнах към този върху Антон. Той тъкмо се добра до ножа, когато аз го ритнах в ребрата. Той падна настрани и ме поряза с него по крака. Не усетих много. Тъпа пареща болка, но можех да се мърдам. След това с другия крак ритнах ножа и седнах върху него. Хванах ръцете му, така че да не може да се движи, а Антон застана близо до главата му като беше готов да го ритне с долната част на ходилото си.
-Последни думи преди да заспиш за определен период от време, животно.-казах ядосано.
-Майната...-Антон положи крака си с голяма сила върху лицето му. Опръска ме с кръв, а когато го махна лицето му бе размазано. Носът му бе зиг-загообразен, устната му пръсната на две. Като цяло отвратително. Станах от него и отидохме настрани, за да ми даде парите. Даде ми светло кафевият плик пълен с банкноти. Извадих парите и започнах да броя. Точно 40 хиляди лева.
-Твоята част ще получиш утре. Ела вкъщи в 16:30. Ще бъда с Ванеса, но не мисля, че това ти е проблем.-поканих го.
-Има ли от какво да се притеснявам? Да не издаде нещо?-попита.
-Тя нищо не знае. Можеш да си спокоен. Знае само, че сме приятели.-отговорих и той си тръгна. Трябваше да разбера какво ще правя с този крак. Обадих се на татко.
-Тате, вкъщи ли си?
-Да, сине. Защо?
-Нищо след малко се прибирам. Гледай да си вкъщи.
-Добре. Тук съм.
Затворих телефона и тръгнах. Всички ме гледаха странно. Може би защото имах прободна рана на крака си. Преди да се прибера взех от кварталната аптека необходимите за лечението ми неща. Раната не бе толкова голяма и се надявах да мине със самолечение. Прибрах се, а баща ми изпадна в истерия като видя.
-Какво се е случило?-попита разтревожен.
-Порязах се на едно желязо. Спокойно.-уверих го.
-Не ме лъжи. Аз съм ти баща.
-Не те лъжа татко.
-Сине това е рана от нож. Кой ти го стори? Искам да знам.
-Добре татко всичко ще ти разкажа. Бях в Западния парк, когато чух как някакво момче пищи. Веднага се втурнах на помощ без да помисля. Нападателите му бяха двама и имаха ножове. Ударих единия, момчето се освободи и избяга, след което и аз избягах и това беше. Добре съм. Ще се оправя. Успокой се.
-Сине, добре съм и ще се оправя не вървят заедно. Иначе браво. Гордея се с теб. Взе медикаментите, които бях купил, проми раната с кислородна вода и сложи марля напоена с Риванол отгоре. Вече съм добре. Леко наболяваше и куцах, но това е положението. Сега трябваше да се срещна с Ел Патрон. Звъннах на посочения ми от него телефон и ми вдигна един от хората му.
-Продаде ли я?
-Да.
-Днес след час и половин Левски играе с Локо ПД. Имаш билет за вип зоната. Просто кажи името си на охраната, а сега чао.
-Ч....-затвори ми. Е, ами тръгнах към срещата.

Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/Where stories live. Discover now