Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Бал и семейството на Ванеса

3 месеца по-късно аз съм с много по-големи позиции от преди. Бизнеса ми вървеше с голяма сила, като купих още 2 клуба. Изнасяхме трева всеки месец по 300 килограма и проституцията също беше напреднала. На месец в бюджета влизаха по милион и половина само от нея. Сприятелих се с прокурори, министри и евродепутати. Не бях се чувал с руската мафия от 2 месеца, а тогава ме бяха потърсили за помощ, тъй като техен български партньор не се държеше добре с тях. Ванеса вече се беше разбрала с техните и не живееше у нас. Техните обаче все така не ме харесваха и не ме искаха. Днес имах среща с баща и. Станах от леглото си и отидох до кухнята, направих си кафе и закуска и прегледах имейла си. Изкъпах се, облякох се и излязох, където ме чакаше многобройната ми охрана. Качих се в луксозната си кола и двата джипа пълни с охрана ме обрадиха от двете страни, като тръгнахме към къщата на родителите на Ванеса. Пристигнахме отпред, а баща и гледаше през прозореца в очакване. Шофьора ми отвори вратата и аз излязох заедно със здравите мъже облечено в черно около мен. Влязох вътре, като отпред останаха двама, а другите влязоха с мен.
-Заповядай седни. За другите няма място, където да седнат.-седнах на креслото срещу него.
-Защо съм тук?-попитах.
-Искам да ми изясниш няколко неща около връзката ти с дъщеря ми.-каза и посегна към корема си, където се отличаваше пистолет.
-Добър опит.-насочи пистолета към главата ми, а срещу него охраните ми насочиха около 5 пистолета, а Ванеса тъкмо се събуди и влезе в стаята.
-Не смееш. Обичаш Ванеса.-все още държеше пистолета си.
-Ванеса да, теб не.-в този момент Ванеса бутна ваза на майка си и баща и се обърна, за да види какво се е случило, а в този момент хората ми махнаха пистолета от него и го затиснаха на земята като закопчаха ръцете му с белезници зад гърба му.
-Пусни ме.
-Виж сега. Нещо ми подсказва, че утре няма да пуснеш Ванеса на бала. Точно поради тази причина ще спи вкъщи. Спокойно ще се погрижа да е добре облечена. И между другото хубав пистолет смятам да го запазя.-взех пистолета му, хванах Ванеса за ръка и тръгнахме към колата. Отидохме в мола и и избрахме най-красивата рокля, обувки и часовник. През изминалите 3 месеца не съм ходил на училище, защото с директора се договорихме да му плащам по 30 хиляди на месец и да организирам целия бал на собствена сметка, за да не ходя и да завърша с 6тици по всичко. Така и направих, а бала го организирах на плажа на Созопол с певица само за нас. Познайте коя.. Ванеса. Организирах транспорта до там за ученици и учители. След пазаруването си пуснахме филм, след това вечеряхме и вече беше 21:00 и беше време за сън, защото щяхме да тръгваме рано. Заспахме трудно, но все пак успяхме. Един от хората ми ме събуди в 04:00, като отидох да пия кафе и да закуся препечени филийки с черен хайвер и чери домати, след което събудих Ванеса, взехме облеклото си, но се облякохме спортно. Сложихме одеждите си за вечерта на закачалки в колата и тръгнахме към училището с 4 джипа и Ролс Ройса ми. Стигнахме, където чакаше хубав автобус, с който щяха да отидат съучениците ми. Качиха се в автобуса, а ние отидохме до апартамента на Малката, който бях и подарил преди седмица. Тя слезе, а аз я прегърнах и влязохме в лимузината. Тръгнахме към морето, като джиповете отцепваха лявата лента само за нас, тъй като се движехме с 200км/ч. Пристигнахме след 3 часа и седнаха на по кафе с Малката, а моята любима спеше в хотела.
-Много не ми се занимава с тези пубери, но за жалост трябва.-казах, а тя се засмя.
-Можеш да се махнеш от тях когато си поискаш. Като ми свърши участието ще дойда да ти правя компания.-погледна ме и намигна.
-Приятна компания ще е. Само да не ни хванат на калъп, че тогава няма да е много приятно.-засмях се.
-Абе ей перверзник. Аз имах в предвид да играем скрабъл.-засмя се и махна обувката си и постави крака си върху пълния ми с кръв орган.
-Нали не искаш да затворя кафето и да те започна тук. Спри.-усмихнах се мръсно, а тя се засмя и махна крака си.
-Много си заплашителен бе.-каза.
-Нямаш и на представа колко.-телохранителя ми подаде пура, а аз я запалих. Продължихме с разговорите си и не след дълго дойде управителя на заведението.
-Ще ви помоля да излезете навън, за да си изпушите пурата.
-Виждаш ли го тоя Ванеса? Гледай сега как ще ми се извини.-охранителя ми прошепна нещо в ухото му и излязоха навън. Аз гледах през прозореца, а управителя бе ударен в корема доста здраво и му казаха нещо. След това дойдоха при нас.
-Извинете господин Илиев. Свободен сте да правите каквото поискате.
-Няма нужда. Тръгваме си.
-Заведението черпи. Няма нужда да плащате.-хвърлих около хиляда лева на масата, станахме с Ванеса и си тръгнахме. Отидохме на плажа и се разходихме, като си говорехме за нас. Разказвахме си животите си и се смяхме заедно. Телефона ми звънна.
-Господин Илиев, автобуса пристигна. Ще дойдете ли да ги посрещнете или?
-Настани ги по стаите, аз ще дойда по-късно.