Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Откуп и нова задача

Стигнах до колата на Росен и спрях. Извадих пистолета си (Макаров) със заглушител и взех две маски от жабката на колата си. Хвърлих едната на Росен, който слизаше от колата си и зареждаше пистолета си. Сложихме маските и тръгнахме към къщата. Виктор гледаше през прозореца, докато другия махаше белезниците на момичето, за да не ни разберат прескочихме оградата отстрани и се промъкнахме до вратата. Отворих вратата и нахълтахме по най-бързия начин. Виктор посегна към оръжието си, но се забави.
-Не мърдай, защото стрелям.-заплаших.
-Така или иначе ще стреляш.-отговори, като повдигна рамене.
-Какво знаят? Искам да знам дали семействата ви ще скърбят за вашата смърт или няма да имат възможността да скърбят.- попитах и погледнах към Виктор.
-Никой нищо не знае. Още не сме се свързвали с баща и.-отговори, а аз се спогледах с Росен и двамата простреляхме главите им едновременно. Взехме лопатата от бараката, овихме телата им в килими и ги пренесохме в колата ми. Росен остана в къщата, за да пази момичето, а аз тръгнах по черните пътища в гората и стигнах до мястото, на което щяха да бъдат заровени. Взех лопатата и започнах да копая дупка. Копах около 3-4 часа. Бях изкопал дупка дълбока над 5 метра. Развих килимите и хвърлих телата им в дупката. Закопах я и я изравних, а след това си тръгнах. Отидох в къщата и като влязох вътре момичето го нямаше на леглото, а Росен спеше на стола. Събудих го с много силен шамар.
-Какво стана глупако? Къде е тя.-казах и погледнах през прозореца, където я видях да изкачва малкия хълм зад къщата. Показах му я и тръгнахме след нея по най-бързия начин. Не беше трудно да я настигна, защото бях спортист. Настигнах я и я спънах, като тя падна и по лице и заплака. Веднага се обърнах и бръкнах в джоба си, от който извадих маската и си я сложих. Росен вече беше с такава. Хванах я и я занесох до къщата. Сложих я на леглото и я закопчах отново с белезниците. Поставих и още една инжекция, за да е спокойна през нощта, а ние да поспим. Вързах устата и ако случайно се събуди да не вика. Качихме се на втория етаж, на който имаше две спални и заспахме. На сутринта взех колата на Виктор, като бях с ръкавици, за да не оставям отпечатъци. Оставих колата на поляна в най-далечната от селото част на Софийска област. Следващите дни минаха гладко и дойде 31 Декември. Часът беше 20:00, а аз отидох зад общината на София и звъннах на Игор от друга карта със същото устройство за гласа.
-Довечера в 00:00 оставяш куфарчетата с пари под моста на жк.Фондови Жилища и си тръгваш. Като вземем парите и ги проверим дали са истински ще получиш смс къде да намериш дъщеря си.-поставих условията си.
-Ясно.-съгласи се, а аз затворих и счупих картата, като я хвърлих в близка кофа за боклук и веднага отпраших от мястото. Не след дълго телефона ми звънна от Ел Патрон.
-Среща след 15 минути в офиса ми.-каза и затвори. Веднага отидох в офиса му.
-Какво става?-попитах.
-Развихрил си се харесва ми. Всичко си го направил перфектно. Изчезналите са извършили отвличането с теб нали?-попита реторично и се засмя.
-Точно така.-отговорих.
-Искам и него и дъщеря му мъртви. Още утре искам да се събудя с вестници, гласящи Игор Стравински и дъщеря му бяха открити мъртви. В такъв случай всички пари, които си оговорил остават за теб, както и фермата за трева ще бъде прехвърлена на твоя офшорна сметка.-предложи, като се усмихна.
-Съгласен. Ще го направя.-приех веднага, а той ми показа вратата с поглед. Излязох и веднага тръгнах към гората в село Кокаляне, където бях скрил снайпера. Изкопах го и го взех със себе си. Зачаках полунощ. Беше 23:30, а аз напръсках колата със спрея и сложих фалшиви табелки. Росен ме чакаше в автомивката заедно с дъщерята, струваща 15 милиона и машина за проверяване на пари. Стана 00:05 и тръгнах. Спрях под моста, а там имаше 4 куфарчета. Отварях ги едно по едно, за да се уверя, че няма бомба и ги хвърлях в колата. Влязох в колата и натиснах газта до долу. Обиколих София, за да се уверя, че никой не ме следва и отидох в автомивката. Проверихме парите, които бяха истински. Росен се качи на шофьорското място, а аз на задните седалки заедно с мис Стравинска. Слязох малко преди мястото, където щяхме да я оставим и се качих на последния етаж на един блок със снайпера в ръце. Колата ми, управлявана от Росен стигна до мястото, а аз пуснах смс на Стравински с информация къде е оставена дъщеря му. Росен тръгна право към автомивката, а аз зачаках да дойдат. Пристигна джип с тъмни прозорци и слезе човек, който видимо не беше Стравински. Антон беше взел колата на Росен и ги проследи. Заведоха дъщерята на Стравински при него на парти в ресторант Cosmos. Отидох по възможно най-бързия начин и заех позиция за стрелба със снайпера. Ресторанта беше пълен със много силни мъже. Той я прегърна и дойде момента, в който да убия и двамата..

Дали ще успее да ги убие и да вземе всички пари и фермата? Дали тази задача не е прекалено трудна за него? Весело изкарване довечера и да си спазите обещанията за новата година😂❤💙