Клуба и изневяра?

69 5 6
                                    

-Здравейте, господине. Клуба е разширен и с подменени мебели. Дължите ни 1 милион лева.-каза, а аз седнах на стола в кабинета му.
-Ще ги получите още днес. Радвам се, че работихме заедно.-отговорих, а той ме погледна странно.
-Никога не са ни плащали още на същия ден.-подадох му ключ.
-С този ключ ще отключите белезниците, с които ще бъде вързан моя човек за куфара.-казах, като станах и си тръгнах. Единия ми охранител беше вътре с мен, а другия отвън. Излязох, като сложих очилата си и влязох в луксозната си кола. Шофьора потегли към клуба, където имах среща с Антон и Росен. Пристигнахме, а аз слязох от колата и отключих клуба. Влязох вътре, а там ме очакваше изящество. Всичко беше изрисувано в бяло с голяма сцена в единия край. Бара беше оголемен и бяха сложени столове тип „щъркел". Исках клуба да започне да работи още на следващия ден, за това звъннах на дистрибутори, с които щях да се срещна, за да вкараме алкохола, както и на DJ. Очакваше се труден ден, защото имах среща с 3ма дистрибутори- на ядки, на алкохол и на принадлежности за тоалетна, салфетки и всякакви други нужни неща. Пуснах обяви в интернет за работници, а днес бяха интервютата. За жалост нямах и управител, за това и той щеше да бъде избран с интервю. Слязохме долу в кабинета ми, а малко по-късно втория ми охранител дойде с куфарчето с парите, които трябваше да се занесат на строителната фирма. Извадих белезници и закопчах ръката на Росен за куфарчето.
-Трябва да се занесе на строителната фирма, която направи клуба.-казах и погледнах Росен, който без да каже нищо тръгна натам.
-Аз защо съм тук?-попита Антон.
-Колко пари имаш да ми даваш от изминалия месец?-попитах и извадих пура от вътрешния джоб на сакото си.
-Близо милион.-отговори доволно.
-Не ми харесва. Трябва да увеличим и да навлезем и в другите наркотици. За това ще ни трябва време, но мисля че ще се справя. Знаеш че и над мен има някой.-казах ядосано.
-Знам. Трябва ние да станем най-големите. Ще намеря още дилъри и ще продаваме повече трева. По този начин би трябвало да получим по-голям оборот.-предложи, почесвайки се по главата.
-Действай. Оставям това в твоите ръце. Искам резултати. Аз ще се сприятеля с министри и с други съюзници отвъд граница. Ще изнасяме трева за Полша. Оговорено е и първия път аз ще съм ескорт, обаче ви искам и вас двамата с Росен в други ден 09:00 пред склада за тревата. Ще е опакована като бебешка пудра и наш митничар ще я мине. Първата пратка е от 300кг и ще има по една на месец. За това останалите 300кг продукция трябва да се продават и защо пурите ми са свършили?-сприхаво извиках, а той погледна настрани и тръгна към шкаф в офиса ми. От там взе кутия с пури и ми я подаде.
-Благодаря.-казах усмихнато, когато запалих една. В този момент Росен влезе в стаята, освободен от белезниците и куфарчето с подписан договор, че са получени.
-Антоне нали разбра какво искам? Действай. Свободен си.-казах и му посочих вратата с поглед.
-Чао.-отговори той, докато ме гледаше с изненадан поглед, след което излезе.
-Сядай. Вече не си дилър.-казах, докато го гледах в очите.
-В смисъл?-попита объркано.
-В смисъл повишен си. Честито.-отговорих, а той за миг се зарадва.
-В какво?-попита очудено.
-Вече ще движиш нещо, от което и понятие си намаш. Момичета. Проститутки по-точно. Ще наемем една голяма сграда, ще я ремонтираме и там момичетата, които ще движиш ти ще работят. Ще вербуваме всякакви, но най-вече красиви. Ако има някое малко момиченце, което е много красиво ще го отвличаме и после ще го продаваме в чужбина и така.-заявих и го погледнах.
-Мисля че мога да се справя. Как ще ги вербуваме? Имаш ли идея вече?-попита и потропа с пръсти по бюрото ми.
-Взимаме една Астра и я преобразаваме в полицейска, слагаме буркани и щамповаме самата кола. Даваме на въпросното момиче, което сме решили пакет с дрога, който ще трябва да закара или да занесе до дадено място. Полицаите я хващат и звънят на теб, като ти казват че май са хванали твой човек и те викат. Отиваш на мястото и плащаш на полицаите 10хил. лв за да си мълчат. След това казваш на това момиче, че ще трябва да ти върне парите по другия начин и няма избор. След това вече я пристрастяваме към наркотиците и я караме да работи, за да и даваме наркотици. Цялата идея съм я изпипал и е един доста добър втори доход. Ако имаме каталог от примерно 100 момичета на ден ще изкарваме по над 50 хиляди на ден, но до тогава има доста работа да свършим.-казах, а той се учуди колко пари може да се изкарват.
-Правим го. Сградата кога ще се наема?-попита.
-До 2 седмици ще бъде готова. До тогава искам да имаме около 10 момичета. Не попита ти колко пари ще правиш?
-Всъщност наистина не попитах, защото се въодушевих. Колко?
-Момичетата ще получават 15% от всяка поръчка. Ти ще получаваш 2% от общия дневен оборот, което при 50 хиляди значи 1000 на ден, а за месеца 30 хиляди. Доволен ли си?-изясних му и попитах реторично.
-Доволен съм.-взе уискито, което беше на бюрото ми и сипа по едно малко в две чаши, като ми подаде едната.
-За общия ни бизнес. На екс.-казах и навдигнахме чашите, като ги изпихме до дъно. Получих телефонно обаждане.
-Шефе жена ви е в кафе Хавана с някакво момче.-затворих.

Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/Where stories live. Discover now