Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Престрелки и изненада

Потеглихме към банката, като бях взел 12те милиона в багажника. Бяха разпределени в 4 куфарчета по 3 милиона. Звъннах на шофьора на едната кола и му казах да спре на място, от което не се вижда банката и колата ми. Така и стана. Дойде време за влизане.
-Вземете по две от куфарчетата в багажника и след мен. Вземете и пистолетите си няма да ви проверяват.-послушаха ме и излязохме. Взехме куфарчетата и аз влязох първи. Две охрани, едри и чернокоси ме спряха на входа.
-Имам среща с шефа ти. Ако не искаш да те сритам и да вляза сам го питай и ме пусни да вляза заедно с момчетата отзад.-казах му тихо, а той ме послуша и отиде при господин Методиев. Пуснаха ни и влязохме.
-Момчета оставате куфарчетата на бюрото на господин Методиев и излезте пред врата и ме чакайте да ви повикам.-наредих, а те го изпълниха. Затвориха вратата, а аз останах до нея за кратко, за да чуя какво ще си говорят. Не си казах нищо интересно освен, че са разбрали какво съм им говорил онзи ден. Седнах на креслото пред бюрото на банкера.
-Пура?-подаде ми кутия с пури, а аз си взех.
-Кога ще дойдат парите ми? Твоите са тук.-запалих пурата си и много ми хареса. Беше с вкус на вишна.
-Всеки момент. Зад тази врата с кода са. Човек ги опакова в 4 куфарчета.-отговори.
-Искам документ, че са изтеглени, както и договор подписан от теб, че си получил парите си. Искам да го погасяваш всеки месец и когато ти кажа да внесеш остатъка. Излишно е да казвам какво ще се случи, ако случайно изхарчиш парите ми или нещо подобно.-заплаших го, а той ме погледна обидено.
-Излишно е прав си.-в този момент жена на средна възраст донесе куфарчетата, а аз се обърнах, за да не вижда лицето ми.
-Спокойно. Това е жена ми. Наясно е с бизнеса на повечето ми клиенти. Няма от какво да се притвсняваш.-погледнах го злобно и отново се обърнах, за да не ме вижда, когато тя си влезе отново в сейфа.
-От тук нататък ти си ми банкера, а не жена ти. В противен случай ще си имаш проблеми. Искам да си отворя сметка, в която да вкарвам проходите. От заведението по-точно.-заплаших го и поставих още условия, а той наведе глава и погледна ръцете си. Аз хванах пистолета си.
-Не не, спокойно. Не мисля да те убивам. Не съм спал от вчера и се спуках от работа.-оплака се.
-Върви да спиш и не се оплаквай. За сметката разбра ли? Чакам си детайлите на съобщение имаш 2 дни.-попитах.
-Всичко е точно. Лек ден.-извиках момчетата, които взеха по две куфарчета и се запътихме към колата. Оставиха ги в багажника, а в колата ни чакаше дилъра , който бяха обрали.
-Хайде сега да ми кажеш къде ти взеха парите и дрогата?-попитах го.
-Модерно предградие. Карай натам аз ще ти кажа къде е. Само да знаеш, че може да има засада.-отговори.
-Предпочитам да ми говориш на вие.-казах и тръгнахме заедно с другата кола натам. Той ме насочи накъде да карам , а другата кола ни следваше. Пристигнахме на една тъмна пресечка, където един тръгна да бяга. Спрях, а Антон и Росен, заено с момчетата от задната кола го подгониха. Той се беше измъкнал, а момчетата се върнаха.
-Няма го. Избяга.-каза Антон задъхан и разочарован.
-Ще се върне.-извадих 2 полу автоматични пистолета и ги заредих. Хвърлих ги на Росен и му намигнах. Извадих и един автомат калашников 62 калибър. Заредих и него и зачакахме. След 10 минути пристигнаха две коли пълни с хора.
-Искам среща с шефа.-извика един от тълпата.
-Получаваш я. Момчета не сваляйте оръжията до второ нареждане.-излязох отпред, пред тях, а пред мен блесна тялото на 2 метра великан.
-Твои хора са ограбили дилъра ми. Искам си парите и да се махнете от София, ако ще продавате трева.-поставих условията си.
-Много искаш.-отговори остроумно.
-Избирай.-отговорих, като не мигнах.
-Срещата приключи.-обърна се и тръгна към хората си, а аз направих същото. Тъкмо влязох между тях.
-Огън.-казах по-тихо, за да не ме чуят другите. Взех си калашника възможно най-бързо и паднах между краката на Антон. Започнах да стрелям и всичко приключи за минута. Взехме парите си от хората им, а освен това придобихме и 20 килограма трева от багажника на една от колите. Качихме се в колите и ги заведох на мост близо до София. Слязох и всички ме последваха.
-Искам всички да разглобят и изхвърлят оръжията си в реката.-казах и всички ме послушаха. След това ги заведох до поле, до което пътя е черен и няма много хора. Взех куфарчетата и ги подадох на Росен и Антон. Те ги взеха, а аз извадих туба бензин, с която полях колите и ги запалих. Тръгнахме към близкото село, като звъннах на един от дилърите да вземе кола и да ни извози на групи от тук. Платих на Антон за колата, която беше уредил. Всичко стана точно, както беше планирано. Върнахме се в София, а аз бях много гладен. Прибрах се, където ме чакаше изненада с ягоди и сметана..

Каква ли е тази изненада? Дали е плодова салата или нещо друго? Чудна работа. Извинявам се за липсата на голямо количество еротика, но смятам за вкарам повече във втората книга от тази поредица, която се оформя. Чакам мнения❤