Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Ванеса простреля Иво и неочаквана среща

Излязохме от бянята и се облякохме. Решихме да отидем на закуска. Отидох да взема колата и я изчаках пред хотела. Част от охраната ми също дойде с нас, защото вече прекалено много се шлях без тях. Отидохме във вчерашния ресторант. Сервитьора от снощи ни посрещна и ни сложи на най-хубавата маса в заведението. Поръчах плато от плодове и палачинки. Взехме си кафе и си направихме романтична закуска, като през повечето време си давахме храната един на друг. Всичко беше страхотно и адски романтично. След закуската се прибрахме в хотела, като постоянно я прегръщах и целувах. Качихме се на етажа, резервиран за нашия клас, а там стоеше Ванеса и гледаше в една точка. Беше седнала на футьоила и просто не говореше с никой и мислеше. Веднага щом ни видя си влезе в стаята, а аз трябваше да проведа разговор с нея, защото снощи беше пияна. Влязохме в стаята на Ваня гушнах я, а тя си включи телевизора и започна да гледа нещо. Излязох от стаята и почуках на вратата на Ванеса.
-Влез.-дочух от вътре и влязох. Беше седнала на леглото си и забила поглед в земята, както преди малко.
-Снощи сънувах един лош сън, но май се оказва, че е било истинско?-каза и ме погледна със сълзи в очите.
-Истина е. Края между нас дойде.-капна сълза от окото и.
-И твоят край дойде.-извади пистолет от под завивката и го насочи към мен. Как го беше намерила? Усетих парене в областта на лявото рамо. Тя ме простреля. Погледнах към нея, а тя заплака неудържимо. Хвърли пистолета, а аз отидох до нея, дръпнах я да стане и я прегърнах. Бутнах я леко от мен и и зашлевих шамар с обратното на дясната ми ръка, тъй като не можех с лявата. Падна на леглото, а аз я погледнах в очите.
-Да не съм те видял повече.-отидох и взех пръстена от ръката и. Излязох от стаята, а всички в хотела се бяха събрали пред стаята. Охранителите ми ги спираха да минат. Тръгнах към стаята ми с Ваня, а охраните направиха щит около мен. Влязох вътре, а малко след това доведоха и Ваня вътре.
-Какво стана? Добре ли си? Съкровище не ме оставяй.-започна да плаче.
-Спокойно, съкровище, нищо ми няма. Ей сега отиваме към един доктор от Бургас, който ще махне патрона от рамото ми.-казах.
-Сигурен ли си скъпи?-продължаваше да плаче.
-Не искам да виждам тези красиви очи да плачат.-казах и я прегърнах.
-Ще я убия. Къде ти е пистолета? Дай ми го.
-Остави. Повече няма да я видим никога.-казах и я целунах по челото, а в този момент охраната ми влезе вътре.
-Взехме пистолета и е на някой от нашите.
-Искам всички събрани в редица в паркинга след 3 минути. Пистолета го унищожи.-наредих и погалих Ваня, която не спираше да ме целува.
-Ами с нея какво да правя?-попита.
-Нищо. Нека живее.-казах и станах. Тръгнахме към паркинга, а Ваня не спираше да гали рамото ми и да се притеснява. Слязохме долу, а всички бяха се наредили в редица. Минах и питах всеки за пистолет. Един от тях нямаше.
-Всички освен този в редица до мен.-Ваня не се отлепяше от мен.
-Ваня ако не искаш да видиш смърт отиди навън и ме изчакай.
-Искам пистолет, с който да стрелям и аз.
-Дайте и пистолет със заглушител. Сигурна ли си?-попитах.
-На сто процента.-взе пистолета, като не знаеше как да го хване пък камо ли да стреля. Застанах зад нея и и показах как става, а тя схвана и си застанах в редицата.
-Прицелете се в него. Огън.-всички стрелнаха по един път, но Ваня не спря. Отиде до него и изпразни пълнителя по цялото му тяло.
-Скъпа да тръгваме. Трупа го искам в химически бидон разложен със сярна киселина. След това изсипете киселината в р. Ропотамо. Един с мен за шофьор. После всички ви искам в паркинга със събран багаж и да тръгваме към София. Все пак ни чака работа.-наредих и излязох отпред. Колата на Антон я нямаше. Вече беше тръгнал, но просто не обърнах внимание. Качих се в лимузината си и тръгнахме към Бургас. Доктора извади куршума и сложи няколко шефа на раната. Направих го без упойка, защото нямаше. Все пак нямаше как да отида в болница, а трябваше на незаконен лекар. Върнахме се в хотела. Охраните ми тръгнаха с джиповете и луксозната лимузина, а аз и Ваня с подарената ми от Ел Патрон. Карах средно с 300км и пристигнахме за около 2 часа. В началото Ваня я беше страх, но след като мина време се престраши и започна да се кефи. Пристигнахме пред клуба и влязохме вътре. Там беше Антон и пиеше кафе с човек, който отдавна забравил че изобщо съществува. Брат ми..

Хей. Малко междинна глава. Какво мислите? Дали Ванеса ще се опита да го убие? Ами брат му? Какво иска? Ами Ваня? Явно наистина го обича? Чакам мнения.