Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Срещи

-Какво ще правим?-попита ме той
-Престъпни дейности.-отговорих му лаконично, когато пуснах музика и извадих шише Водка, като сипах в две чаши по около 50 грама.
-Какви по-точно? Малко ме е страх да влизам в такива неща, но определено ми харесва това.-продължи да ме разпитва.
-Отвличания, наркотици, рекет. Като цяло всичко за което си помислиш, като ти ще си дясната ми ръка и ще движиш нещата. Само в началото ние ще се занимаваме с тези неща.-отговорих му разтегателно и изпих Водката на екс.
-Съгласен съм. Кога започваме?-съгласи се той и вдигна чашата, но не изпи цялото количество алкохол в нея.
-Ще те потърся.-отговорих му и си сипах още 50 грама, като отново ги изпих на екс.
Повече не говорихме аз го изпратих до входната врата и той си тръгна. Продължих да гледам филми, а баща ми се прибра и се присъедини към мен. Вечерта мина и пак ходих на училище и не се случваше нищо интересно. Имах нещо важно за правене. Трябваше да търся някой, който да ми дава наркотици на едро, които да продавам. И да ми дава някакви задачи за рекет отвличания и така нататък. Сложна работа си беше, но аз трябваше да успея, а сега бе момента да мисля как. Прибрах се вкъщи и гледах телевизия с надеждата да ми дойде идея. Всякакви филми. Гледах Наркос, документален филм за кралските пингвини, романтични филми и какво ли още не. Интересното в случая, беше че идеята ми дойде от романтичния филм. Там актрисата бе харесала един красив черноок и белокож всякаш направен от брашно господин. Той видно имаше много пари, а тя отиде в бара му, пи много алкохол и накрая направи проблем в клуба. Това беше и моята идея. Още едно неизвестно. Как да разбера кой бар е на мафията и кой на нормални хора? Сложен въпрос без отговор все още. Излязох навън и обикалях баровете, докато не видях как човек слиза от хубав джип с две коли една зад, а другата пред него. Тези коли бяха пълни с мъже в черни костюми, които явно му бяха охранители. Влязох в бара и си поръчах една бутилка уиски от скъпото. Изпих малка част от нея и направих проблем на бармана, че е разредено и че са лъжци. Засипах го с обиди и ругатни, докато той не викна охраната. Супер. Това ми беше целта. Охраните ме хванаха и заведоха в празна стая (явно оставена точно за проблеми). Единия ми посегна с юмрук към лицето, докато другия затваряше вратата. В този момента аз отблъснах удара му и го ударих здраво. Другия охранител дойде и ме събори на земята като ме риташе безмилостно в ребрата. Аз дръпнах крака му и той падна. Сега сменихме ролите си. Започнах да го удрям, докато другия се свести и чух гласа му как вика подкрепление. Всичко върви по план. Този, който налагах изпадна в безсъзнание. Аз го оставих и тръгнах към другия, той тъкмо се изправяше, а аз отправих ритник към долната му челюст, който го приспа. Дръпнах ги един върху друг и седнах върху тях чакайки някой да дойде. Така и стана вратата се отвори, мъж на около 45 години нахлу с пистолет, а след него влязоха още 5-6 човека. Аз вдигнах ръцете си, мъжът се приближи и ме удари в тила с пистолета. Черно петно. Събудих се, а пред мен стоеше именно той. Човека, който слезе от джипа.
-Брилянтна идея да си поговориш с мен.-каза той и ме изгледа по начин който всяваше страх, но не и в мен
-Брилянтна идея от брилянтен човек, като мен.-засмях се и дръпнах ръце, усещайки как две вериги ме държат.
-Защо ти беше? Нали знаеш, че тук не си играем. Направо подаряваме карамфили.-каза и се огледа, а до него имаше само един човек с калашник.
-И аз не си играя. Сами видяхте мечоците си.-засмях се нагло и го погледнах право в очите.
-Такива хора харесвам. Какво искаш?-попита ме без да мигне, явно играехме на вълчи поглед.
-Работа.-продължавах да го гледам без да мигам.
-Честито, вече си ми охрана.-засмя се като продължи играта ни.
-Не не, не ме разбра. Не ми трябва да съм общак. Аз имам мозък.-дясната му ръка(явно) дойде до мен и откачи 40 килограмовите вериги с които бях вързан.
-Разбрах те много добре. Сега ще дойдеш с мен в офиса ми.-стана и тръгна, а аз го последвах.
Пристигнахме в стая оцветена в мастилено син цвят, като по стените имаше рафтове с малки детски колички. Освен тях имаше и много оръжия, които бяха много трудни за намиране, а той явно ги ползваше като антики за украса. Бюрото беше голямо и бяло, стола също беше бял. Отстрани имаше диванче също беше в цвета на снега. Всичко бе обзаведено толкова добре, че просто имаше една дума за описване на всичко това. Изящество. Човека, с който говорих седна на бюрото си. Той беше с тъмно кафява коса с прическа таралеж с малко гел. Очите му бяха същия нюанс като косата му. Лицето му беше с формата на яйце със средно големи скули и големи устни. Тялото му бе слабо и стегнато. Беше облечен с черен костюм, а отдолу имаше риза в цвят същия като стаята. Вратовръзката му бе бяла, така че да контрастира перфектно с ризата и сакото му. Имаше скъп часовник и обувки. Както се и очакваше.
-Заповядай. Седни на дивана.-кимна на охраната си да излезе, а мен подкани да седна.

Мнение? Харесва ли ви не ви ли харесва?:D Какво ли ще му каже Ел Патрон?