Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Един крак в гроба и отварянето на клуба

А твоите?-попитах, като в този момент всеки снайперист насочи оръжието си към него и хората му.
-Как се хванах на този глупав капан?-попита реторично.
-Какво искаш от мен?-попитах.
-Исках да те убия. Игор загина заради теб.
-Аз само изпълнявах поръчки.
-Кой ти я даде?
-Ел патрон му викат. Още не му знам името.
-Можеш ли да го убиеш?
-Аз съм единствения, който може но в момента няма начин. Трябва ми време и освен това аз какво ще получа?
-Взаимоотношения с руската мафия, България, като ти ще си шефа на всичко тук и заем от нашата мафия на стойност от 500млн лева, с които да купиш всеки негов бизнес и да го направиш твой.
-Съгласен съм. Колко време имам?
-Година? Добре ли ти е?-приближих се към него и стиснах ръката му.
-Момчета сваляйте снайперите и идвайте.-те го направиха и дойдоха при нас.
-Значи можем вече да си ходим. Договорихме се.
-За жалост не мога да ви поканя на по питие в клуба, защото може да ни пропаднат плановете.
-Няма нужда от това. Хората ми ще пуснат жена ти. Сега чао.
-Моля? Какво за жена ми?-попитах много ядосан.
-Пратих половината си гвардия у вас.-каза, а аз веднага извадих телефона си и звъннах на Росен.
-Кажи ми, че всичко е наред.
-Всичко е наред. Дойдоха 5 човека ние ги пребихме и сега спят на средата на хола ти. Ванеса беше в тоалетната тогава. Тя е добре. При теб?
-Няма проблем. Изкарай ги навън тези, които се опитаха да влязат вкъщи и идвайте всички в клуба.-казах и затворих телефона.
-Жена ми е добре не се притеснявай. Хората ти са пребити. Сделката остава, нали?-попитах.
-Остава.-затвори вратата на джипа си и тръгнаха.
-Антоне в моята кола. Другите в бусовете и към София. Ще ви се плати в клуба.-заявих и се качихме на колите. След кратко пътуване стигнахме в София. По време на пътуването с Антон си поговорихме за това какво е станало, а той се зарадва че ще се издигнем. Влязохме в клуба всички, като платих на момчетата, които бяха в склада, а странното беше че между тях имаше и момиче. Пуснах всички без нея да си ходят.
-Добра ли си?-попитах.
-Най-добрата.-отговори и се засмя по възможно най-сладкия начин. Момичето си беше красиво. Имаше дълга черна права коса до малко под кръста. Беше облечена спортно, с клин и риза вързана малко над пъпа и.
-Изневерявала ли си?-попитах, като я гледах в очите без да мигна.
-Не разбрах?-отговори въпросително и погледна към краката си.
-Много добре ме разбра. Попит..
-Девствена съм.-прекъсна ме.
-Е нищо де. Целувала ли си някой, докато си била с друг?
-Баща ми не ми даваше да излизам, докато станах на 18, което беше преди месец. За това знам толкова за оръжията. Когато нямах какво да правя четях и гледах за оръжия.-призна си всичко, а аз се усмихнах.
-Търсиш ли си работа?-попитах и се засмях.
-Не и законна.-отвърна погледа си.
-Не съм от най-законните хора в държавата.-уверих я.
-Тогава чакам предложение.-каза, а аз се засмях, когато Антон донесе заглушителното устройство и го включи.
-Търся си главен рекетьор и убиец. Какво ще кажеш?-попитах.
-Какви пари?
-Виж сега, това е непостоянна работа. Ще имаш по една акция на месец някъде и ще взимаш по 20 хиляди някъде, зависи от самата акция. Преждевременно можеш да си киснеш в бара и да се забиваш с някой от клиентите. През деня ще бъде кафе, а кухнята работи само за нас. Ако няма акции през някой месец ще ти платя заплата, която е 20 бона също. Имаш възможност за развитие не ме предавай.
-Няма да те предам и съм съгласна.-увери ме.
-А и на слушалките нали знаеш какво им се случва? Режа им езика и пръстите. Ако имаш контакти с полицията ги прекъсвай по-добре. Прибрах се и зачаках времето да мине и да отида на откриването на клуба ми. Имаше 3 часа до отварянето, а Ванеса нямаше дрехи, за това отидохме до мола и и купихме. Окъпахме се заедно и се облякохме. Ванеса започна да се гримира.
-Зайче, спри. И без него си най-красивата на този свят. Махни грима.
-Ох добре. Обичам те.-изчерви се.
-И аз теб, съкровище.-продължих да се оправям. Оставаше половин час до откриването, а и двамата бяхме готови за това излязохме. Аз бях облечен по отвърдения си стил. Риза, елек и костюм. Ванеса беше страхотна. Беше облечена с къса черна рокля. Високия ток увеличи и така дългите и крака. Часовника и струваше 20хил. лв, което показваше възможностите ми. Моят също беше толкова скъп. Качихме се Ролс Ройс-а ми и тръгнахме. Пристигнахме пред клуба с 3те ми коли. Ролс Ройса и джиповете, като джиповете бяха един отпред и един отзад. Шофьора ми отвори вратата първо на дамата, а след това аз слязох. Изчаках я и тръгнахме към входа. Имаше много журналисти, които ни снимаха. Опашката за влизане в клуба беше огромна. Отидохме до входа, където охранителите все още държаха хората и не ги пускаха вътре.
-Заповядайте господин Илиев.-отвори вратата и влязохме. В момента в който влязох вътре всички ме погледнаха.
-Готови ли сме?-извиках.
-Дааа.-извикаха всички в отговор. Отидох до управителката.
-Да пускаме ли хората?-попитах я.
-Всички са готови. Вие кажете.-увери ме, а аз извиках единия от деветте си охранителя.
-Отивай до входа и кажи да започнат да пускат хора.-наредих, а той тръгна. Отидох на сепарето си и зачаках с бутилка уиски за 10хил. лв на масата. Малко по малко започна да се пълни и след половин час беше пълно до козирката. Отвън чакаха още много хора, но вече сепаретата бяха пълни. Излязох навън погледнах хората.
-Всички сепарета са заети. Трябва да стоите прави, ако искате да влезете. Искате ли?-попитах хората на опашката.
-Даа.-извикаха всички в един глас.
-Пускай ги.-усмихнах се и казах на охраните отвън. Влязох вътре и отидох до сепарето, а Ванеса танцуваше. Седнах на мястото си и тя дойде до мен.
-Един ми стисна дупето.-каза разплакана. В главата ми нахлу голямо количество кръв.
-Кой?-попитах и тя ми го показа. Отидох до него, а охраната ми вървеше с мен.
-Ходи ти се до тоалетна.-казах му, а той ме погледна.
-Не, не ми се ходи.-каза с насмешка.
-Я пак си помисли.-охраните ми го хванаха, а той тръгна и без тяхна помощ след това. Влязохме в стаята пригодена за сбирки на мафията ни.
-Жена ми ми се оплака от теб.-казах и го погледнах със стоманения си поглед.
-Извинявам се не знаех, че е ваша жена.
-Да знаеш следващия път.-събрах всичката си сила в един удар, като ударих скулата му и той падна настрани. Излязох от стаята, а двама от гвардията ми останаха с него. Отидох до сцената, където всеки момент трябваше да излязат тримата певци, за да поздравят всички и се качих. Показах с ръка на диджея да спре музиката.
-Здравейте. Исках само да ви пожелая приятно изкарване.-в този момент излязоха тримата, като Малката и Денис дойдоха до мен и ме прегърнаха.
-По едно малко от мен за всички.-казах и всички започнаха да викат и скачат, а певците започнаха да изпълняват репертоара си. Вечерта мина прекрасно и се прибрахме, като заспахме много бързо.
След 3 месеца.....