Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Подарък и купон за бала.

Разхождахме се около час, когато телефона ми отново позвъня.
-Шефе ще дойдете ли скоро? Чакат ви.
-Кой?
-Изненада е.
-Лоша или добра?
-Добра предполагам.-затворих телефона. Тръгнахме към хотела и продължихме да си говорим. Имах чувството, че никога няма да ни свършат темите за разговор. Времето минаваше неусетно и вече бяхме на улицата до хотела. Приближихме се до ъгъла и пред очите ни блесна страхотен Dodge Challenger Hellcat. До колата стоеше Ел Патроне, а отзад беше неговия Мерцедес. По всичко изглеждаше, че не той ще кара тази кола. Отидохме при него, а той се беше подпрял на предполагаемия ми подарък.
-Здравейте госпожице Стоянова. Или по скоро Илиева?-целуна и ръката и ме погледна саркастично.
-Стоянова. Той е с друга. Ние сме само приятели.-намигна му и ме погледна, а аз и показах с поглед да ме изчака в фоайето на хотела.
-Честито, вече можеш да започнеш работа.-каза ми, а аз се засмях.
-Мисля да си остана безработен.-погледнах го с насмешка.
-Сега сериозно. Моя подарък е точно пред очите ти.-извади ключовете и ми ги хвърли.
-Много ти благодаря.-прегърнах го.
-Искам да поговорим и малко по работа. Имам здравословен проблем и ще трябва да се лекувам в чуждбина за седмица. Видях старта ти и ми допадаш много. Би ли поддържал бизнеса ми докато аз нямам възможността? Разбира се не е сигурно, но искам да съм сигурен. Имам ти доверие.-попита.
-Можеш да разчиташ на мен.-казах и се усмихнах.
-Не попита за заплащане и това ми хареса. Не знаеш много неща за мен, нали?-попита.
-Проверявал съм. Знам само че се казваш Марио Петров и нямаш жена и деца.-кимнах и му казах всичко, което знам.
-И тъй като нямам никого на теб се пада честта да си наследник на половината ми богатство. Разбира се при предателство няма да имаш тази чест, а сега влизай в колата да я пробваш.-каза и се качи на пасажерското място, а аз на шофьорското. Направихме обиколка на квартала и отидохме на магистралата след Бургас. Вдигнахме 320км и на първата отбивка обърнахме и се върнахме пред хотела.
-Добре, беше ми приятно, но нямам какво да правя с тези пубери, така че трябва да си ходя към София.
-Аз имам предложение. Нека си стоят те в ресторанта, който им уредих, а ние да отидем в най-добрия ресторант тук. Ваня(истинското име на Малката) също ще дойде при нас.-предложих.
-За жалост ще ти откажа.-здрависахме се и той си тръгна. Отидох в хотела и се оправих за вечерта. Бях готов с час по-рано за това звъннах на Антон и го извиках навън. Срещнахме се на рецепция и излязохме навън, като се качихме в новата ми кола и отидохме на тайно място до града.
-Братле с Ванеса не върви. Около мен и Ваня прехвърчат искри, а аз не знам какво да направя.-излях му душата си.
-Само не днес. Иначе те разбирам, обаче тя ще изперка.-каза, а аз кимнах.
-Много ми е гадно от цялата тази ситуация, но ще се справя.-запалих колата и тръгнахме към ресторанта, където вече бяха съучениците ни. Оставих го отпред, а съучениците ни виждайки колата изплезиха езиците си. Ванеса също беше вътре, но аз обърнах и отидох да взема Ваня. Обадих и се да слезе и тръгнах към хотела. Не я чаках много, когато тя слезе. Аз бях облегнат на колата и тя застана пред мен.
-Ще тр...-прекъснах я с целувка с език, която чаках от много време насам. Вече не можех да издържа.
-Значи ли че вече си само мой?-попита.
-Нека не и развалям празника. Утре или следващия ден.-казах и се усмихнах.
-Не знам какво да кажа.
-Ще те улесня. Не казвай нищо.-целунах я отново, а след това я прегърнах и хванах за дупето.
-Ах ти перверзнико.-удари ме закачливо по рамото и се качихме в колата, а след това отидохме на партито. Влязохме вътре и всички ахнаха. Не от мен, въпреки че се бях постарал много с костюма за 30 хил. лв и часовника за още толкова, а за обувките да не говорим. Всички гледаха Ваня.
-Много си красива.-облегнах глава на рамото и и и го прошепнах. Обърна се с гръб към тях и ме погледна и докато ходеше назад направи сърце с пръсти. На мен ми беше много скучно през повечето време. Стоях и пих уиски цяла вечер докато не ми омръзна и реших да си ходя.
-Скъпа, отивам да хапна нещо в хубав ресторант. Ще закарам Малката в хотела и ще ходя да ям ти ще останеш нали?-казах на Ванеса.
-О, разбира се. Ще стоя до късно тук. Прави каквото искаш.-станах и дадох знак на Ваня да дойде. Свърши песента си и дойде в колата, а след това тръгнахме към ресторанта.
-Гладна ли си?-попитах.
-Адски много. Мислех си да хапна сега, но да видим какво си решил.
-Ще хапнем заедно. Нали не мислиш, че ще ям тази храна, която и те?-попитах.
-Оу извинете забравих, че сте претенциозен.-отговори закачливо.
-Сега ще разбереш защо и и ти ще станеш претенциозна.-казах и вече бяхме пред ресторанта. Слязох от колата, а момчето което приема резервации отвори вратата на дамата.
-Имате ли резервация?-попита.
-Нямаме. Повикай управителя, за да се разберем.-момчето повика управителя и срещу скромната сума от 10 хиляди се реши да отмени резервация на клиенти. Поведе ни към масата ни.
-Освен храната другото, което ми харесва тук е, че е дискретно.-казах. Седнахме на масата и вечеряхме телешки стек от Япония на цена от хиляда лева на 100гр. Освен това пихме и отлежало червено вино на цена от 50 хиляди. Вечерта мина прекрасно и след това я закарах в хотела, като паркирах колата настрани, за да не я види Ванеса. Изпратих я до стаята и, а тя ме целуна и ме дръпна вътре.

Как е? Харесва ли ви? Иво рискува с Ваня, но любовта не може да бъде регулирана и поставяна под граници. А очуди ли ви факта, че Малката дори в истинския живот се казва Ваня Стоянова? Малко хора го знаят. Чакам мнения по главата. Лично аз малко съм тъжен че сме на училище, но тъкмо ще имам повече време да пиша. Може би не знаете, но често пиша, докато съм на училище.