Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Нова придобивка и подготовка

Ива беше чисто гола, а Антон се обличаше. На Антон може би му стана неприятно, защото видях приятелката му гола.
-Спокойно. Влез. Мен не ме е срам.-каза Ива, а аз в този момент затварях вратата.
-Братле няма ли да водим разговор? За какво ме извика? Няма проблем влез, нея не я е срам, както каза.-Антон ме повика, а аз влязох, защото имах да водя важен разговор, а и Ива беше със страхотно тяло. Ако кажа че не погледнах щях да излъжа. Влязох вътре, а Ива още си лежеше гола.
-Ива моля те облечи се.-казах, а тя ме погледна и се засмя.
-Защо? Не ти ли харесвам?-попита, а аз я погледнах с възможно най-страшния си поглед.
-Веднага.-казах, а тя стана и започна да се облича.
-Братле успокой се малко.-прошепна тихо.
-Не ми казвай какво да правя и елате.-Ива облече черния си кожен клин, който перфектно очертаваше чертите на дупето и, а след това облече и спортното си бюстие, с което се разхождаше навсякъде. Чудех се на това момиче. Как може да ходиш така навсякъде? Не я разбирам просто. Дойдоха и двамата и седнаха на масата.
-Ива ти трябва да купиш рицин. Приготвил съм пари.-подадох и кафяв плик с доста пари вътре. Рицина е безцветно вещество, без мирис и вкус. Силна отрова, която убива за минута.
-Ами аз?-попита Антон.
-Вие и двамата ще отидете на почивка в Тайланд. Ще откриете в коя стая е Ел Патрон, ще кажете на брат ми и ще му дадете ампулата с рицин. Купувате някаква евтина кола и го чакате пред болницата. Като дойде изчезвате по възможно най-бързия и изгаряте колата далеч от града. Нека не я намерят, а да изгоеи. Полейте я цялата с бензин. Ако има проблем с охраните му влизате с маски и ги избивате. Искам резултата не ми пука за начина, по който ще го постигнете. Разбира се по-тихо е по-добре. Всичко ясно ли е?-попитах.
-Да, шефе.-казаха в един глас.
-Отивайте по задачи тогава.-станах и отидох до вкъщи, където Ваня трябваше да ме чака. Влязох вътре и там беше тихо. Нея я нямаше. Какво ли се случва? Адски много се притесних и веднага и звъннах, като вече си представях видеата, в които ме изнудват. Изненадващо ми вдигна и имаше около секунда, в която бях притаил дъх.
-Кажи скъпи?-попита, а аз се успокоих.
-Къде си, бебчо?-питах я.
-С приятелки навън. Забравих да ти кажа. Извинявай.
-Няма нищо. Охраната с теб ли е?
-Да, на съседната маса са.-вече се успокоих.
-Идвам. Ще седна при охраната, за да те изчакам.-казах и затворих. Пратих смс на охранителите и, за да разбера мястото и не след дълго получих обратен смс с местоположение. Тръгнах по най-бързия начин с 8 човека охрана и шофьора ми. Стигнахме, като спряхме точно пред кафенето и шофьора ми отвори вратата. Слязох и всички впериха погледи в мен. Закопчах копчето на сакото си и минах около Ваня, като поставих целувка върху челото и. Показах маса на охраната си и 5 от тях седнаха там, като шофьора ми беше един от тях. Веднага дойдоха гардовете на заведението.
-Въоражени ли сте?-попита.
-Според теб?-попитах реторично.
-Излезте навън.-каза, а аз се засмях.
-Айде да си нямате проблеми. Шефа тук ли е?-питах, а той кимна и аз тръгнах навътре, като по пътя питах сервитьорка на къде е пътя към шефа на заведението. Почуках на вратата му и влязох вътре, като всичките ми гардове влязоха с мен.
-Продаваш ли го?-попитах, а той надигна хумористично едната си вежда.
-Шегуваш ли се? Не.-каза и продължи работата по документите си.
-Я пак си помисли.-дадох знак и всички извадиха пистолетите си.
-Заведението е адски ново и модерно, ремонт е правен наскоро съобрази офертата си с това.-каза, а аз го погледнах с насмешка.
-Милион?-казах, а той помисли.
-И половина.-потърка брадичката си по която имаше леко набола брада.
-Има сделка. След час ще дойде нотариус и мой човек, за да оформите договора и да си получиш парите.-казах, станах и излязох, като взех микрофон от бара.
-Аз съм новия собственик на това кафене. От утре е затворено за ремонт. Приятен ден.-казах и отидох при Ваня.
-Скъпа искам да те запозная с баща ми. Имаш ли желание или да ходя сам?-попитах, а тя ме погледна и се засмя.
-Седни малко при нас.-каза, а аз като добър мъж изпълних.
-Сериозно ли го купи заради ревност или какво?-попита една от приятелките и, а Денис (певеца) се заливаше от смях.
-Искам да е в безопасност. Вероятно не ме разбирате и знам че няма как да ме разберете, а и не искам да ме разбирате. Мисля че всички тук знаят с какво се занимавам. Не искам да я загубя.-казах и погледнах към нея.
-Нищо, спокойно. Аз те разбирам.-каза, а аз се усмихнах.
-Ремонта е в твои ръце. Ти си дизайнера и управителя. Само ми позволи да наложа менюто и персонала, после прави каквото поискаш.-поговорихме си общо четиримата, а с Денис се сприятелихме горе-долу. След това се прибрахме, вечеряхме и заспахме. На сутринта телефона ми звънна, а часа беше 10:30.
-Брат звъня ти от Тайланд. Ще свършим работата днес, а след това се прибираме.
-Притеснен ли си?-говорих тихо, за да не събудя Ваня.
-Не. Всичко ще е наред.
-Успех.-затворих телефона.

Чакам мнения. Малко междинна глава, но се надявам да ви харесва.💙