𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава седма

Блейк още не можеше да повярва какво се беше случило — изненадите не му даваха почивка. Неговият спасител, който в последствие се беше оказал и негов похитител, всъщност беше последният човек, когото Блейк би предположил.
Самият крал Азазел, нефилим и господар на целият Между го беше върнал обратно в двореца и го беше завързал на този стол, на който се намираше сега. И всичко това, без да каже и думичка за причината на действията си.

Добрите новини:
Поне устата му не беше запушена.

— Елиас! — крещеше с цяло гърло Блейк, борейки се с въжетата, стиснали китките му.

Това е просто възмутително!

Кралят на Между го беше оставил завързан в тази голяма стая с бюро и библиотека с книги по цялата стена, преди най-безцеремонно да се изплъзне, правейки се на сляп за присъствието му. Блейк беше изчакал няколко минути в тишина, но когато никой не дойде да го освободи, реши, че е време да прекрати монашеското си обещание за мълчание и да измисли как да се измъкне сам. Той не беше никакъв шпионин!

Кой знае колко време беше минало, откакто кутията го беше засмукала тук. Дали Бека и Вишъс се поболяваха от тревога?

— Елиас! — извика отново Блейк, сетне захапа замислено устна и огледа стаята. Нож за писма привлече вниманието му. — Аха!

Подсмихвайки се щастливо, Блейк се наведе напред и стъпи на пръстите на краката си. Предвижвайки се сантиметър по сантиметър, той бавно и методично започна да скъсява разстоянието между себе си и ножът за писма, оставен върху голямото бюро. Пот започна да избива по челото му от усилието да държи цялото си тяло на върха на пръстите си, но Блейк стисна зъби и продължи да пристъпва. Оставаха му само някакви си два метра, когато вратата се отвори и той загуби равновесие, катурвайки се назад заедно със стола.